Определение № 231 от 20.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 512/2014 г.

Производството е по чл.274, ал.2, вр. ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на П. Й. Х., [населено място] срещу определение № 17/20.01.14г., постановено по т.д.№ 4325/13г. от ВКС, І т.о., с което е оставена без разглеждане молбата й за отмяна на решение № 1859/08.10.12г. по ф.д.№ 5811/12г. на СГС. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна. Ответникът [фирма], [населено място] оспорва частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение намира, че частната жалба е допустима, но неоснователна. За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че решението на СГС за отмяна на отказ на Агенцията по вписванията с указания на длъжностно лице по регистрацията да уважи заявление за вписване на промени по партидата на търговското дружество, не подлежи на отмяна по реда на извънредния способ за проверка на неправилни съдебни решения. Изложени са съображения, че производството по чл.25 ЗТР е охранително и със съдебното решение не се разрешава със сила на пресъдено нещо материалноправен спор. Определението е правилно. Съгласно ППВС № 2/1977г. на отмяна подлежат актовете, които се ползват със сила на пресъдено нещо и актовете, с които се разрешават материалноправни въпроси и за тях не е предвиден друг ред за защита. Решението, с които окръжният съд се произнася при постановен отказ на длъжностното лице по регистрацията на Агенция по вписванията по реда на чл.25 ЗТР, е охранителен акт, който не подлежи на отмяна. Частният жалбоподател е навел единствено доводи за неправилност на решението на СГС, но не и основания за допустимост на производството по отмяна по чл.303 ГПК по отношение на актовете, постановени в охранително производство. Нарушенията на норми на ТЗ и на дружествения договор при вземането на решението за изключване на частния жалбоподател като съдружник, на които същият се позовава в молбата за отмяна, са основания за отмяна на решението на общото събрание за изключването /обстоятелството, подлежащо на вписване/ по реда на чл.74 ТЗ, респ. за пороци на вписването, които не попадат в хипотезите по чл.303 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд