Решение № 7726 от 09.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2229/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД срещу решение № 31817 от 30.09.2025 г. по адм. дело № 137/2025 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № ПАМ-1/24.10.2024г. на КЕВР. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Излагат се доводи, че КЕВР не е упражнила законосъобразно предоставените ѝ правомощия по Закона за енергетиката и в противоречие с правилата на Наредба № 6 от 24.02.2014г. /отм./, като е задължила оператора на преносната мрежа да съгласува безусловно и автоматично условията за присъединяване на електрическа централа без да се отчитат техническите особености и специфики на мрежата. Поддържа се, че съдът неправомерно е навлязъл в преценка по техническата целесъобразност на становищата без да коментира дали несъгласуването също не е изпълнение на задълженията по дадените задължителни указания с Решение № Ж-477/29.05.2024 г., издадено от КЕВР по жалба на „Мони-07“ ЕООД. Посочва, че несъобразяването с направените от него технически забележки и предложения поставят в риск не само собствената му преносна мрежа, но и електроенергийната сигурност на страната. В съдебно заседание се представляват и поддържат аргументите си. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба – Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалбата като неоснователна. В съдебно заседание и в писмени бележки поддържа, че първоинстанционният съд правилно е приел, че КЕВР е изяснила всички относими факти и е обсъдила съществуването на технически възможен и икономически по-благоприятен вариант за присъединяване. Настоява, че режимът по отменената Наредба №6 се е отличавал от сега действащата такава. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд – Трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е приел за установено, че Решение № Ж-477/29.05.2024 г. на КЕВР е издадено по жалба от „Мони-07“ ЕООД срещу „Електроразпределение Юг“ ЕАД поради забавена процедура за присъединяване към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ АД на фотоволтаична централа (ФЕЦ), с инсталирана мощност 1000 kW, предвидена за изграждане в имот с идентификатор 56784.382.1085 в гр. Пловдив. В това производство е било конституирано като страна и ЕСО ЕАД. На основание чл. 142 и сл. от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката от ECO ЕАД е изискано становище по подадената от „Мони-07“ ЕООД жалба. С писмо вх. № Е-13-262-90 от 01.04.2024 г. дружеството е изпратило такова. С Решение № Ж-477/29.05.2024 г. е прието, че жалбата е основателна по отношение на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД и е дала на дружеството следните задължителни указания:1.В 14-дневен срок от получаване на решението да извърши действията по чл. 53, ал. 2 от Наредба № 6 /отм. – бележка наша/, съобразявайки се с мотивите на това решение; 2. В седемдневен срок след изпълнение на указанията по т. 1 да уведоми Комисията. Това решение на КЕВР не е оспорено и е влязло в сила. Един месец по-късно са изискани доказателства за изпълнение на дадените задължителни указания. На 12.07.2024 г. в КЕВР е постъпило писмо с изх. № 22346/10.07.2024 г. и вх. № Е-13-262-164 от „Електроразпределение Юг“ АД, изпратено и до „Мони-07“ ЕООД, в което е посочено, че с оглед отказа за съгласуване от ECO ЕАД на определените от дружеството условия за присъединяване, същото е в обективна невъзможност да продължи процедурата за присъединяване на ФЕЦ, поради което счита процедурата за присъединяване за прекратена от датата на получаване на писмото. На 17.09.2024 г. е съставен Констативен протокол № Е-16/17.09.2024 г., в който са обективирани резултатите от извършената проверка по изпълнение на дадените с Решение -477 от 29.05.2024 г. на КЕВР указания. Протоколът е връчен на упълномощен представител на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД на 25.09.2024 г. На 02.10.2024 г. в КЕВР е постъпило писмо с вх. № Е-13-262-90 от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД. В него е посочено, че ECO ЕАД подробно е мотивирало техническите причини, поради които присъединяването на обекта на разпределителното дружество (електропровод 20 kV „Остромила“) не може да се осъществи към подстанция „Христо Ботев“, собственост на ECO ЕАД, при условията, предложени от разпределителното дружество. ECO ЕАД посочва, че е изпълнило дадените задължителни указания с Решение № Ж-477 от 29.05.2024 г. на КЕВР, като е извършило действията по чл. 53, ал. 2 от Наредба 6, съобразявайки се с мотивите на решението и е отказало да съгласува определените условия за присъединяване на ФЕЦ от разпределителното дружество. След обобщаване на тези документи КЕВР е постановило Решение № ПАМ-1/24.10.2024г. на КЕВР, с което на дружеството са дадени следните задължителни указания: 1. В 7-дневeн срок от получаването на решението да съгласува условията за присъединяване на ФЕЦ, с инсталирана мощност 1000 kW, предвидена за изграждане в имот с идентификатор 56784.382.1085 в гр. Пловдив; 2. В 7-дневен срок от изпълнение на мярката по т. 1 да представи в КЕВР доказателства за това. Това решение е обжалвано от дружеството в срок. От правна страна съдът е приел, че решението на КЕВР е постановено от компетентен орган и при спазване на изискванията за форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона. Съдът е приел, че съгласно чл. 53, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. , операторът на преносната мрежа има императивно задължение да съгласува условията, определени от разпределителното дружество. Мотивирал се е, че ЕСО ЕАД не разполага с право на преценка да откаже съгласуване по технически съображения, което съответстват на закона и на целта за гарантиран достъп на ВЕИ производителите. АССГ е приложил чл. 201, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за енергетиката (ЗЕ), който оправомощава КЕВР да разпорежда задължително предприемане на действия за преустановяване на нарушения и в синхрон с практиката на ВАС е посочил, че съгласуването е отделен етап, който не може да бъде блокиран от оператора. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. КЕВР е упражнила правилно правомощията си по чл. 22 и чл. 201 от ЗЕ, като е наложила ПАМ за преустановяване на неоснователното блокиране на процедурата по присъединяване. Тричленният състав на ВАС намира за неоснователни възраженията на касатора, че съдът е игнорирал обстоятелството за техническата невъзможност за присъединяване поради надвишаване на капацитивния ток. В редица свои решения ВАС е приемал и продължава да поддържа становището си, че техническите дефицити на мрежата са проблем на оператора, който той е длъжен да ги отстрани чрез евентуална реконструкция на мрежата и съоръженията, съгласно чл. 116, ал. 3 от ЗЕ, а не представлява основание за отказ от присъединяване (в този смисъл вж. решение № 979 от 29.01.2024 г. по адм.д. 6240/2023 на Върховен административен съд). Не е налице и съществено нарушение на процесуалните правила във връзка с доказването на възможностите за включване, доколкото тежестта на доказване на техническата невъзможност лежи именно върху оператора, а АССГ изрично е посочил, че ЕСО не е представил такива доказателства. Съдът намира, че не е налице и необоснованост на съдебното решение, защото ПАМ не подменя оперативната самостоятелност на оператора. КЕВР може да се намесва в отношенията по присъединяване на доставчици и потребители, за да защити обществения интерес и регулаторната рамка, както и да осигури със средствата на закона, каквито представляват принудителните административни мерки, изпълняемост на своите административни актове по отношение на техните адресати и участниците в административните производства (Решение № 7660 от 08.06.2018 г. по адм.д. 6476/2017 на Върховен административен съд). Трябва да се подчертае за пълнота, че чл. 53 от Наредба № 6 – отм. (и аналогичният чл. 52 от актуалната Наредба № 6/2024 г.) не предвиждат право на отказ от съгласуване, освен при изчерпателно доказана техническа невъзможност, която в случая не е установена. Освен това чл. 116, ал. 1 и ал. 8 от ЗЕ установяват, че операторът е длъжен да присъедини всеки производител и няма право на отказ поради бъдещи ограничения или необходимост от реконструкция, която е негов ангажимент (в този смисъл е и установената практика на ВАС - решение № 6300 от 13.06.2023 г. по адм.д. 408/2023 на Върховен административен съд и решение № 979 от 29.01.2024 г. по адм.д. 6240/2023 на Върховен административен съд). Нещо повече, с подобни действия „ЕСО“ ЕАД създава дискриминационни пречки за навлизане на нови ВЕИ мощности, което процесната ПАМ цели да предотврати в съответствие с целта на закона (Чл. 18 ал. 1 ЗЕВИ; решение № 6300 от 13.06.2023 г. по адм.д. 408/2023 на Върховен административен съд; решение № 5122 от 30.05.2022 г. по адм.д. 10504/2021 на Върховен административен съд). Съобразно изложеното, касационната жалба на „ЕСО“ ЕАД се явява неоснователна, а първоинстанционното решение – правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на евровата равностойност на 200 лв.