Определение № 8913 от 16.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8724/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от зам. директор на Дирекция „Миграция“-МВР, срещу определение № 27691/09.07.2026 г. по адм.д. 8125/ 2026 г. по описа на Административен съд София – град. В жалбата са изложени съображения за недопустимост на съдебния акт, тъй като делото не било насочено в открито съдебно заседание, при което да бъдат възприети доводи на страните, с което нарушил правото на участие на жалбоподателя в производството. Алтернативно се твърди неговата незаконосъобразност. Прави искане определението да бъде отменено. Претендира се присъждане на разноски. Ответника – Е. А. О., чрез редовно упълномощен процесуален представител твърди, че частната жалба е недопустима. Излага доводи и за неоснователност по същество. След запознаване с приложените по делото доказателства, настоящия съдебен състав счита частната жалба за процесуално недопустима. Производството пред първоинстанционния съд се е развило по реда на чл. 197 и следващите от АПК, на основание подадена от Е. А. О., гражданин на Нигерия жалба, срещу заповед с рег. № 5364з-2941/25.03.2026 г. на зам. Директора на Дирекция „Миграция“-МВР, с която е прекратено административното производство по издаване на разрешение за продължително пребиваване в Република България на основание чл. 24и от Закон за чужденците в Република България, образувано по заявление № П-7472/21.10.2024 г. При така установеното от фактическа страна, настоящия съдебен състав намира, че частната жалба, предмет на настоящото производство, е процесуално недопустима. Производството пред първоинстанционния съд е по глава десета, раздел IV на АПК. Както неведнъж са се произнасяли състави на Върховен административен съд, разпоредбата на чл. 200, ал. 2 от АПК предоставя право на жалба срещу определението по ал. 1 само на страните, участващи в административното производство. Съгласно чл. 27, ал. 1 от АПК страни, участващи в административното производство са заявителят, привлечените и встъпилите заинтересовани граждани или организации. Сезираният с искането административен орган не е страна, а решаващ орган в административното производство, започнало по заявлението за издаване на административен акт. Поради описаното и съгласно чл. 200, ал. 2 от АПК, административният орган няма право да оспори съдебния акт, с който е отменено прекратяване на административното производство по издаване на разрешение за продължително пребиваване в Република България на основание чл. 24и от ЗЧРБ. Правото на обжалване произтича от наличието на конкретно материално право или защитим от закона интерес, които пряко и непосредствено се засягат от властническото произнасяне. Административният орган, пред който се развива производството, няма качеството на надлежна страна по спорното материално административно правоотношение, а е решаващ орган по това правоотношение. Съгласно чл. 200, ал. 2 от АПК, той не е носител на правото на обжалване на съдебния акт по чл. 200, ал. 1 от АПК, в който смисъл е Тълкувателно решение № 2/24.03.2021 г на ОСС на ВАС по тълк. д. № 10/2019 г., което на основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Поради описаното и съгласно чл. 200, ал. 2 от АПК, административният орган няма право да оспори съдебния акт, с който е отменен постановения от него отказ да разгледа по същество заявлението на Окоча за издаване на разрешение за продължително пребиваване в Република България на основание чл. 24и от ЗЧРБ. Частната жалба, станала повод за образуване на настоящото производство, като подадена от страна, нямаща право на оспорване на определението на съда по адм.д. № 8125/2026 г. по описа на Административен съд София – град е недопустима и не следва да бъде разглеждана, а производство следва да се прекрати. При този изход на производството, претенцията на ответника за присъждане на разноски следва да се определи като основателна и следва да се уважи изцяло. Водим от гореизложеното и на основание чл. 200, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение