Определение № 140 от 08.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1059/2021 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. С определение №.28/29.01.21 на състав на Върховния касационен съд, ІІІ ГО, постановено по г.д.№.3618/16, е оставена без разглеждане молбата на С. Б. В. за отмяна на определение №.1189/20.05.20 по ч.г.д.№.6088/19 на АС София. С последното е потвърдено определение №.97/15.04.19 по ч.г.д.№.6088/10 на ОС Видин за оставяне без разглеждане на жалба на Б. С. Б. срещу действия на ЧСИ Н. по изп.д.№.20188980400220 по отстраняването й от имот, за който жалбоподателката е поддържала, че го владее фактически като трето лице при обстоятелства, противопоставими на въвода. Постъпила е частна жалба от С. Б. В., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Ответната страна „Инвестбанк”АД не взема становище. Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение е прието, че сочените определения са негоден предмет на производство по чл.303 ал.1 и чл.304 ГПК /ППВС 2/77/. Това е така, доколкото определенията, с които постъпила в съда жалба срещу действия или съдебни актове на съдебен изпълнител се оставя без разглеждане поради това, че законът не предвижда обжалването им пред съд, не подлежат на отмяна. На такава подлежат само актовете, които се ползват със сила на пресъдено нещо /т.3-т.4 ТР 7/14, ОСГТК на ВКС/; такава формират само онези материалноправни решения, с които се дава разрешение на материалноправен спор между страните по делото в двустранно, състезателно производство, каквото е исковото. Отделно от изложеното, молбата за отмяна е намерена за недопустима и защото е подадена от лице, неучаствало в производството, приключило с постановяването на оспорваните определения; законът не изисква и не предвижда неговото участие, поради недопустимост на самите производства. Посочено е и, че изложените в молбата твърдения изключват да са налице визираните изчерпателно от законодателя в чл.303 и чл.304 ГПК фактически състави на основанията за отмяна. Съгласно т.10 ТР 7/14, ОСГТК на ВКС, молба за отмяна, която не съдържа надлежни твърдения за наличие на някои от основанията по чл.303 или чл.304 ГПК, е недопустима. Така постановеното определение е правилно и законосъобразно. Отмяната по чл.303 ГПК е средство за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения. Тя не е фаза, стадий на исковия процес, обжалване. Развива се след като решението е влязло в сила и процесът е приключил. Поради това и е самостоятелно, извънинстанционно производство, чрез което могат да се контролират не всички видове порочни решения и всички техни пороци – а само тези решения, които са неправилни поради някоя от причините, визирани в чл.303 ГПК. Основанията за отмяна са лимитативно изброени разпоредбата на чл.303 ГПК и не могат да се прилагат разширително. Поради това и е недопустимо по реда на отмяната да се цели преодоляване на силата на пресъдено нещо на влязъл в сила съдебен акт на основания извън изрично предвидените в закона. Определенията, с които постъпила в съда жалба срещу действия или съдебни актове на съдебен изпълнител се оставя без разглеждане поради това, че законът не предвижда обжалването им пред съд, не попадат в кръга на актовете, които подлежат на отмяна по реда на чл.303 и сл. от ГПК. Това е така, доколкото, както вече беше посочено, по принцип отмяната е съдебно производство /процесуален способ/ за защита срещу влезли в сила неправилни съдебни решения, когато неправилността се дължи на изчерпателно изброени в чл.303 ал.1 и чл.304 ГПК основания. Решенията на окръжния съд, постановени по жалба срещу действията на съдебния изпълнител, както и влезлите в сила съдебни решения, постановени в производство по спорна съдебна администрация, не подлежат на отмяна по реда на Глава 24 ГПК /т.3, т.4 ТР 7/14, ОСГТК на ВКС/. Същото важи и за определенията, с които жалби срещу действия на съдебен изпълнител са оставени без разглеждане поради това, че законът не предвижда тяхната обжалваемост пред съд. Отделно от изложеното, молбата за отмяна е недопустима и доколкото е подадена от лице, което не е страна по делото, по което е постановен атакувания акт, и не попада сред визираните в чл.304 ГПК такива. Поради това и то не е процесуалноправно легитимирано да предизвика допустимо със свое искане отмяна на съответния акт по реда на чл.303 и следващите от ГПК. Предвид изложеното молбата за отмяна е недопустима и атакуваното определение, с което е оставена без разглеждане, следва да се потвърди. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,