Определение № 1376 от 18.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 1862/2025 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба на ответника по делото „Профи Кредит България“ ЕООД, чрез юрк. Н. Л., за допълване по реда на чл.248 ГПК на постановеното по настоящото дело Определение № 96 от 13.01.2026г. чрез присъждане на сумата от 230 евро разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Насрещната страна – ищецът Д. М. Р., чрез адв. З. М., депозира становище, с което изразява становище за неоснователност на молбата по чл.248 ГПК поради непредставяне на списък по чл.80 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като обсъди данните по делото, намира следното: Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения: Производството по т.д. № 1862/25г. по описа на ВКС, ІІ т.о., е образувано по подаден от Д. М. Р. срещу „Профи Кредит България“ ЕООД иск по чл.47 ЗАрб. за отмяна на Решение № 889/07.03.2013г. по арб.д. № 88/2013г. по описа на арбитър Б. Г.. Производството по делото е прекратено с постановено по настоящото дело Определение № 96 от 13.01.2026г., потвърдено с Определение № 1310 от 10.05.2026г. от друг тричленен състав на ВКС. В подадения от „Профи Кредит България“ ЕООД отговор на исковата молба е заявено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв. на основание чл.78, ал.8 ГПК, по което няма произнасяне с постановеното по настоящото дело определение от 13.01.2026г. С оглед изхода от спора – влязло в сила определение за прекратяване на производството, молбата по чл.248 ГПК се преценява като основателна. Заявеното в отговора на ищеца възражение за недължимост на разноски е неоснователно. Своевременно в отговора на исковата молба ответникът е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, по което доколкото няма произнасяне с постановеното по делото определение представянето на списък за разноски по чл.80 ГПК не е условие за допустимост на молбата по чл.248 ГПК за изменение на акта в частта за разноските. Като съобрази, че процесуалните действия на процесуалния представител на ответника се изчерпат с представяне на отговор на исковата молба, настоящият състав на ВКС счита, че следващото се на страната възнаграждение за осъщественото от съответния юрисконсулт представителство следва да бъде определено на 100 евро. Следователно, постановеното по настоящото дело определение следва да се допълни на основание чл.248 ГПК, като се постанови осъждане на Д. М. Р. да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро. Водим от горното, състав на Второ търговско отделение на ВКС