Определение № 9451 от 14.08.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7641/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Делото е образувано по частна жалба от "Североизточно държавно предприятие" ДП – Шумен, гр. Шумен, ул. "Петра" № 1 срещу Определение № 900 от 01.07.2024 г., постановено по адм. дело № 233/2024 г. на Административен съд – Шумен, с което е отхвърлено искането за спиране изпълнението на Решение от 29.05.2024г. на ръководителя на УО на ОПОС 2014-2020г. за резултата от приключил процес на верификация на искане за окончателно плащане № 4/20.05.2024г. по АДБФП по проект „Подобряване природозащитното състояние на територията на Североизточно държавно предприятие ДП“. Ответникът – Ръководителят на УО на ОПОС 2014-2020г. изразява становище за неоснователност на частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. За да отхвърли искането за спиране изпълнението на Решение от 29.05.2024г. на ръководителя на УО на ОПОС 2014-2020г. за резултата от приключил процес на верификация на искане за окончателно плащане № 4/20.05.2024г. по АДБФП по проект „Подобряване природозащитното състояние на територията на Североизточно държавно предприятие ДП“, първоинстанционният съд е приел, че отмяната с влязло в сила съдебно решение на финансова корекция, определена с решение от 28.09.2023г. на РУО на ОПОС, съставлява нововъзникнало обстоятелство спрямо фактите, отразени в процесното решение. Правилно е съобразил, че това обстоятелство не обосновава извод, че в настоящия случай предварителното изпълнение се оказва прекомерно, преминава рамките на основни, гарантирани и защитими в правовата държава права и интереси на оспорващия и въздейства по недопустим начин на същността на правото, чиято защита се търси. Обосновано първоинстанционният съд е възприел тезата, че следва да се разгледат предпоставките в чл.166 от АПК, касаещи спиране на предварителното изпълнение. Констатирал е, че оспорващият не представя доказателства, за да се коментира евентуалното настъпване на значителни или трудно поправи вреди, които ще настъпят в резултат на предварителното изпълнение на оспореното решение. Върховният административен съд – седмо отделение намира обжалваното определение за валидно, допустимо и правилно. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че предпоставка за спиране от съда на изпълнението на решението е наличието на противопоставим друг интерес, който по степен на важност е от категорията на изброените в цитираната разпоредба. Липсата на нормативно регламентирани критерии, въз основа на които да се преценява основателността на искането за спиране на предварителното изпълнение на акта, основен критерий се явява възможността за настъпване на евентуални сериозни неблагоприятни последици от предварителното изпълнение на акта за жалбоподателя, които да са от такова естество, че да могат да се противопоставят по значимост на изброените в чл.60, ал.1 от АПК, съответно възможността от настъпване на значителни или труднопоправими вреди за жалбоподателя / арг. чл.166, ал.2 от АПК/. Представените доказателства не налагат извод, че е възможно да бъдат причинени значителни или трудно поправими вреди от предварителното изпълнение на акта, още по-малко - такива, които по същност, степен и резултат, да са противопоставими на презумирания от законодателя чрез въвеждането на чл. 27, ал. 2 ЗУСЕФСУ, обществен интерес. Следва да се отбележи и че по същността си финансовата корекция представлява пълна или частична отмяна на финансова подкрепа, вече предоставена със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове, поради което и събирането на определената с индивидуалния административен акт парична сума само по себе си не може да бъде определено като причина за настъпване на значителна вреда /докато другата хипотеза по чл. 166, ал. 2 АПК - на трудно поправима вреда, в случая е изначално неприложима предвид данните по делото и установеното в съдебната практика схващане, че в категорията на трудно поправимите вреди не попадат тези от материално или финансово естество/. С оглед така установеното, не са установени материалноправните предпоставки по чл. 166, ал. 2, вр. ал. 4 АПК, предпоставящи спирането на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на процесния административен акт По изложените съображения настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното определение. Съдебният акт е законосъобразен и обоснован, поради което следва да бъде оставен в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,