Определение № 457 от 19.10.2023 г. на ВКС по н. д. № 905/2023 г.

Производството е по реда на чл.44, ал.1 от НПК. Образувано е по повод на определение № 103, постановено на 03.10.2023г. от състав на Районен съд - Свиленград, с което съдебното производство по АНД № 570/2023г. е прекратено и делото е изпратено на ВКС за произнасяне по спор за подсъдност между Свиленградския и Елинпелинския районни съдилища. Становището на прокурора е, че компетентен да се произнесе е РС – Елин Пелин. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на съдилищата и приложените по делото материали, намери следното: Съдебното производство е образувано по жалба на А. Ю. срещу Наказателно постановление № BG08012023/1000/Р8-54/09.06.2023г. на директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което за нарушение на чл.179, ал.3а от Закона за движение по пътищата му е наложено административно наказание глоба в размер на 1800лв. Жалбата е адресирана до Районен съд – Елин Пелин, който е прекратил производството пред себе си, като е приел, че мястото на осъществяване на нарушението е ГКПП Капитан Андреево, тъй като там е установена самоличността на водача, и е изпратил делото по подсъдност на Свиленградския районен съд. Образуваното в РС - Свиленград производство е прекратено с цитираното определение на основание чл. 44, ал.1 от НПК, тъй като е прието, че от обстоятелствената част на наказателното постановление се установява, че нарушението е извършено на автомагистрала „Хемус“, в района на гр.Елин Пелин. Настоящият съдебен състав, прецени, че делото следва да бъде изпратено за разглеждане на Районния съд в гр.Елин Пелин. Обстоятелствената част на наказателното постановление е подробна и от нея става ясно, че на 08.01.2023г. превозното средство с ДК № 34ВАЕ622 е пристигнало на ГКПП Капитан Андреево, управлявано от административно наказаното лице А. Ю., турски гражданин. След справка в електронната система за събиране на пътни такси митническите служители установили, че същото превозното средство, за което е дължима, но не е заплатена надлежна такса, е засечено на 31.12.2022г. на път А-2, км.27+024, и съставили акт за установяване на нарушение на чл.179, ал.3а от ЗДвП, който връчили на Ю.. Въз основа на акта е издадено атакуваното Наказателно постановление. Съобразно правилата на чл.59, ал.1 от ЗАНН и чл.42, ал.1 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН за определяне на местната подсъдност, компетентен на разгледа жалбата е Районният съд в гр.Елин Пелин, тъй като административното наказание е за нарушение, извършено в близост до с. Чурек, попадащо именно в този съдебен район. В наказателното постановление е изрично записано, че нарушението е извършено на път А-2, на 31.12.2022г., когато превозното средство е засечено да се движи, без за него да е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1 т.2 от Закона за пътищата. По отношение на движението на превозното средство на 08.01.2023г. в района на ГКПП „Капитан Андреево“ липсва подобна констатация. Съдията-докладчик от Елинпелинския районен съд е определил погрешно местната подсъдност поради обстоятелството, че в наказателното постановление не се сочи да е установено, че на 31.12.2022г. на автомагистрала „Хемус“, превозното средство е управлявано именно от А. Ю., а предвидената санкция е за „водач, който управлява превозно средство…“. По този повод следва да се изтъкне следното: Административно наказващият орган е санкционирал А. Ю., т.е., приел е, че той е нарушителят. Въпросът дали това обстоятелство е надлежно установено, предстои да получи отговор със съдебното решение и е ирелевантен при определяне на местната подсъдност. Преценката за компетентния съд се извършва въз основа на данните за нарушението, които се съдържат в наказателното постановление, а не въз основа на доказателствата за авторството. Водим от горното и на основание чл.44, ал.1 от НПК, ВКС, ІІ наказателно отделение