Решение № 7751 от 09.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2278/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на М. Г. К. срещу Решение № 40792/05.12.2025 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело № 9685/2025 г.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на М. Г. К. срещу Решение № 328605-78/10.04.2025 г. на ВПД директор на Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП).

Касационният жалбоподател обжалва решението с доводи, че то е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на съда, че административният орган е извършил подробна преценка на необходимостта от съхраняване на личните данни на М. К. към датата на подаване на искането. Твърди, че обжалваният отказ е немотивиран и административният орган не е извършил преценка на необходимостта от съхраняване на личните данни в информационните масиви на Министерство на вътрешните работи (МВР), като не е извършил преценка на баланса между обществения интерес и правото на субекта на данни за изтриването им, в случай, че съхранението вече не е необходимо. Моли обжалваното решение да се отмени. Представя писмена защита и списък на разноските. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Николов.

Ответникът по касация – ВПД Директор на ГДНП не изразява становище по касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

За да постанови обжалваното решение, съдът е приел от фактическа страна следното:

М. Г. К. е подал до министъра на вътрешните работи, чрез Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), заявление вх. № 513005-22/31.01.2025 г., с което е поискал заличаване на личните му данни, въведени в масивите на МВР, във връзка с изтърпени присъди. Към заявлението са приложени служебна бележка, рег. № 1956/02.05.2011 г. от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) Затвора - [населено място] и свидетелство за съдимост, издадено на 23.01.2025 г.

От СДВР е извършена проверка на 06.02.2025 г., като е изготвена Електронна справка за съдимост, от която са установени четири присъди, а именно:

1. Присъда № 192 от 25.08.1998 г. на Районен съд (РС) - Русе, по дело № 690/1998 г. с наложено наказание „обществено порицание“ за престъпление по чл. 197, т. 3 от Наказателния кодекс (НК), което е във връзка със следствено дело № 126/1996 г. на РСС Русе. Реабилитиран на 23.02.2010 г.

2. Присъда № 179 от 13.07.1999 г. на РС - Русе, по дело № 178/1999 г. с наложено наказание „обществено порицание“ за престъпление по чл. 194 от НК. Реабилитиран с определение на СГС по чнд № С-214/2012 г.

3. Присъда по нохд № 2582/2003 г. на РС - Русе, с определение № 245/04.12.2003 г., в сила от 04.12.2003 г., за престъпление по чл. 325 ал. 1 НК, като при условията на чл. 55 от НК му се определя глоба. Реабилитиран с определение на СГС по чнд № С-214/2012 г.

4. Присъда № 2/06.06.2006 г. на СГС, по дело № С-172/2005 г., с наложено наказание „лишаване от свобода“, в сила от 28.06.2007 г. Реабилитиран с определение на СГС по чнд № С-214/2012 г.

С писмо рег. № 513р-15445/13.02.2025 г. на СДВР, преписката е препратена на директора на ГДНП.

От ГДНП са изпратили писмо с рег. № 328600-14453/06.03.2025 г. до РС - Русе, с искане за предоставяне на заверени копия от всички бюлетини за съдимост на заявителя.

В ГДНП – МВР, на 13.03.2025 г., е постъпила Справка за съдимост рег. № 250310005000114002, издадена от РС - Русе, с приложени бюлетини за съдимост на лицето М. Г. К..

На 26.03.2025 г. е изготвена Справка рег. № 3286р-15450/26.03.2025 г. от началник на отдел „Координация и информационно-аналитична дейност“ (КИАД) – ГДНП, в която са отразени данните за изтърпени присъди, които се обработват в автоматизираните информационни фондове за М. Г. К. - наказателно производство: „ефективно наказание“ - Присъда № 192 от 25.08.1998 г. на РС - Pуce, по дело № 690/1998 г.; наказателно производство; „ефективно наказание“ - Присъда № 179 от 13.07.1999 г. на РС – Pуce, по дело № 178/1999 г.; наказателно производство: „ефективно наказание” - Присъда № 2 от 28.06.2007 г. на СГС, по дело № С-172/2005 г. В справката са посочени и наличните документи за изброените данни. Посочено е още, че отдел КИАД счита, че не са налице основания за изтриване на личните данни на М. Г. К. свързани с трите наказателни производства, тъй като хипотезите на т. 3 до 8 от Инструкция № 8121з-748 от 20.10.2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в Министерството на вътрешните работи във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер (Инструкция № 8121з-748 от 20.10.2014 г.) не били налице. Изрично е посочено, че М. Г. К. е осъждан по четири наказателни производства, три от които са описани в справката. Съдържанието на справката е подробно възпроизведено от решаващия съд.

Въз основа на тези данни, ВПД директор на ГДНП е издал Решение рег. № 328605-78/10.04.2025 г., с което на основание чл. 29, ал. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), чл. 56, ал. 6 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), чл. 3 от Инструкция № 8121з-748 от 20.10.2014 г. и Заповед № 8121з-552/17.05.2019 г. на министъра на вътрешните работи, е отказано изтриването на личните данни на К., обработвани във връзка със следните наказателни производства: 1. Наказателно производство: „ефективно наказание“ - Присъда № 192 от 25.08.1998 г. на РС - Русе, по дело № 690/1998 г. с наложено наказание “обществено порицание“ за престъпление по чл. 197, т. 3 от НК, което е във връзка със следствено дело № 126/1996 г. на РСС - Русе; 2. Наказателно производство: „ефективно наказание“ - Присъда № 179 от 13.07.1999 г. на РС - Русе, по дело № 178/1999 г. с наложено наказание “обществено порицание“ за престъпление по чл. 194 от НК, което е във връзка със следствено дело № 114/1997 г. на РСС - Русе; 3. Наказателно производство: „ефективно наказание" - Присъда № 2 от 28.06.2007 г. на СГС, по дело № С-172/2005 г. с наложено наказание "лишаване от свобода“ за срок от 4 години за престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК, което е във връзка с досъдебно производство № 48/2005 г. на отдел 01 „Криминална полиция“ - ГДНП. Съдът е установил, че в решението са преповторени констатациите в Справка рег. № 3286р-15450/26.03.2025 г. на началник отдел КИАД при ГДНП.

Като доказателство по делото е приета Заповед № 8121з-1111/08.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи за оправомощаване на лица, сред които и директорите и заместник директорите на ГДНП, да се произнасят по постъпили искания за упражняване на права по чл. 12-22 от Регламент (ЕС) 2016/679 и по чл. 53-56 от ЗЗЛД, както и да изпълняват задълженията си по чл. 34 от Регламент (ЕС) 2016/679, съответно по чл. 68 от ЗЗЛД.

При така установеното от фактическа страна съдът е приел от правна страна, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, предвид чл. 28, ал. 1, чл. 29, ал. 1 ЗМВР и представената Заповед № 8121з-1111/08.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи. Приел е, че е спазена установената от закона писмена форма и съдържание за издаване на административен акт, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Приел е, че решението е издадено в съответствие с материалния закон. В тази връзка е изложил съображения, че правилно административният орган е посочил, че не е налице нито една от хипотезите на чл. 3-5 от Инструкция № 8121з-748 от 20.10.2014 г. Позовавайки се на посоченото в Решение от 30 януари 2024 г на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-118/22 е приел, че административният орган е извършил подробна преценка на необходимостта от продължаване съхраняването на личните данни на жалбоподателя с оглед целите, за които личните данни са били обработвани – органът е приел, че лицето е наказано за умишлени престъпления от общ характер и не е налице нито една от хипотезите, предвидени в чл. 3-5 от Инструкция № 8121з-748/20.10.2024 г. В тази връзка е посочил, че мотивите на органа отчитат субективната страна на деянията и обстоятелствата, при които те са извършени. Извършена била преценка за всяко едно от престъпленията, за които има влязла в сила присъда и са изложени мотиви по отношение на вредните последици от извършените престъпления, както и че две от тях са извършени от заявителя като непълнолетен, а последното престъпление е с ефективно наказание „лишаване от свобода“, свързано с незаконно притежание на наркотични вещества. Посочил е, че макар и настъпилата реабилитация да е индиция, видно било от доказателствата по делото, че субектът на данни не представлява по-малък риск, тъй като са налице няколко извършени престъпления, за които са постановени осъдителни присъди. Посочил е, че административният орган е изпълнил задължението си да извърши проверка за необходимостта от продължаване на обработването на личните данни на жалбоподателя към датата на подаване на искането. Взел е предвид изготвената справка от началника на отдел КАИД, във връзка с извършената проверка относно обработването на личните данни на заявителя, както и съдържащите се в административната преписка Справка за съдимост от РС - Русе, ведно с приложените бюлетини. Разгледал е подробно съдържащата се в бюлетините информация относно извършените от К. престъпления, както и влезлите в сила присъди, включително е посочил и настъпилата реабилитация за всяко едно от тях. Административният орган е отчел степента на риска, съобразен с естеството и тежестта на престъпленията, за извършването на които жалбоподателят е бил признат за виновен и осъден за умишлено престъпление. Решаващият съд е приел, че всички тези данни са мотивирали органа да приеме, че в конкретния случай не е отпаднала целта, във връзка с която се обработват личните данни на жалбоподателя. Извел е извод, че от органа са изложени мотиви, от които да е видно, че е извършена преценка за личността и, която се базира върху обстоятелства, настъпили след осъждането, за което се съхраняват данните в информационните масиви на МВР. Приел е, че ответникът е достигнал до правилен извод отказвайки изтриването на личните данни на жалбоподателя, че личните данни на същия следва да продължат да се обработват от МВР, във връзка с противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, чиято защита обуславя правомерност на обработването на личните данни на жалбоподателя.

Решението е неправилно.

Фактическите установявания в обжалваното решение кореспондират на събрания доказателствен материал, поради което касационната инстанция ги приема така както са установени. По фактите страните не спорят.

Спорът е правен и е свързан с правилното приложение на материалния закон.

Правилни са изводите на съда, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Неправилен е изводът на съда, че актът отговаря на изискванията за мотивираност, макар привидно в решението да се съдържат мотиви. Това е така, защото органът, след като е отчел какви лични данни за М. К. се обработват в информационните фондове за общо ползване, бланкетно е посочил, че не са налице основания за изтриване на данните, „тъй като хипотезите на т. 3 до т. 8 от Инструкцията“ се явявали неприложими. Това са единствените мотиви на административния орган. Поради това изводите на съда, че той е извършил подробна преценка на необходимостта от продължаване съхраняването на личните данни на жалбоподателя с оглед целите, за които личните данни са били обработвани, както и че е изпълнил задължението си да извърши проверка за необходимостта от продължаване на обработването на личните данни на жалбоподателя към датата на подаване на искането, са неправилни и не се споделят от настоящата инстанция. На практика съдът е дописал мотивите на органа, че личните данни на жалбоподателя следва да продължат да се обработват от МВР, във връзка с противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, чиято защита обуславя правомерност на обработването на личните данни на М. К.. Тази преценка и то в светлината на приетото в Решение от 30 януари 2024 г на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-118/22, дължи административният орган, като същата следва да е конкретно обоснована, с оглед данните за М. К., а не принципна. В случая липсват каквито и да е конкретни мотиви, защо е необходимо продължаване обработването на лични данни на лицето. Не е отчетен изминалия период от време от последното осъждане, липсата на други осъждания, липсата на други задържания от полицейските органи или каквито и да е данни за противообществени прояви, настъпилата реабилитация и кога е станало това.

Съгласно чл. 25, ал. 3 ЗМВР обработването на лични данни се осъществява при условията и по реда на този закон, на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2016/679“ и на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

В чл. 26, ал. 2 ЗМВР е предвидено, че сроковете за съхранение на данните по ал. 1 или за периодична проверка на необходимостта от съхранението им се определят от министъра на вътрешните работи. Тези данни се изтриват и в изпълнение на съдебен акт или решение на Комисията за защита на личните данни.

Относимото право на Европейския съюз е Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета. Член 5 от тази директива възлага на държавите членки да определят подходящи срокове за изтриването на личните данни или за периодична проверка на необходимостта от съхранението им.

Глава осма на ЗЗЛД „Правила за защита на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществения ред и сигурност и тяхното предотвратяване“ урежда правилата, които се прилагат при обработването на лични данни от компетентни органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществения ред и сигурност и тяхното предотвратяване. Изрично в чл. 42, ал. 3 ЗЗЛД е предвидено, че когато компетентните органи по ал. 1 обработват лични данни за цели, различни от тези по ал. 1, както и в случаите по ал. 2, се прилагат Регламент (ЕС) 2016/679 и съответните разпоредби от този закон, които въвеждат мерки за неговото прилагане.

В чл. 49 ЗЗЛД е предвидено, че обработването на лични данни е законосъобразно, когато е необходимо за упражняване на правомощия от компетентен орган за целите по чл. 42, ал. 1 и е предвидено в правото на Европейския съюз или в нормативен акт, в който са определени целите на обработването и категориите лични данни, които се обработват, а чл. 46 ЗЗЛД е предвидено, че когато сроковете за изтриване на лични данни или за периодична проверка на необходимостта от съхранението им не са нормативно установени, те се определят от администратора. Извършването на периодична проверка по ал. 1 се документира, а решението за продължаване на съхранението на данните се мотивира.

В случая е поискано изтриване на данни свързани с лице осъдено за престъпление. Органът е приел, че е сезиран с искане по чл. 56, ал. 2 ЗЗЛД, вр. чл. 23, ал. 3 ЗМВР и чл. 21 от Инструкция № 8121з-1280 от 7.10.2021 г. за реда за обработване на лични данни в Министерството на вътрешните работи.

В посочената като правно основание за издаване на акта разпоредба – чл. 56, ал. 6 ЗЗЛД е предвидено, че коригиране, допълване, изтриване или ограничаване на обработването на лични данни може да се откаже, като се отчитат основните права и законните интереси на засегнатото физическо лице, в случаите по чл. 54, ал. 3. В тези случаи се прилага чл. 54, ал. 4. Администраторът информира писмено субекта на данните за отказа, както и за причините за него в срока по чл. 53, ал. 3.

За да откаже изтриване на лични данни, защото с такова искане е сезиран органът, законът предвижда да са налице условията на чл. 54, ал. 3 ЗЗЛД. В обжалваното решение липсват мотиви за наличието на която и да е от хипотезите на чл. 53, ал. 3 ЗЗЛД, с която да е обоснован отказът да се изтрият лични данни на заявителя К., т.е не са изложени причините за постановения отказ, както изисква чл. 65, ал. 6, изр. последно ЗЗЛД. След като органът счита, че са налице основания, за да откаже уважаване на искане за заличаване на лични данни, то той е длъжен да посочи на кое законово основание се позовава, т. е. да посочи коя от хипотезите на чл. 54, ал. 3 счита, че е налице. Инструкция № 8121з-748 от 20.10.2014 г. посочва при настъпването на кои обстоятелства се заличават данните, но те не са абсолютни. В чл. 3 от тази инструкция не е предвиден срок за заличаване на личните данни при реабилитация на осъдено лице, поради което се налага преценка дали обработването след реабилитацията не надхвърля необходимото във връзка с целите, за които се обработват, т.е. дали все още обработването е необходимо. В чл. 47 ЗЗЛД е предвидено, че администраторът, когато е приложимо и доколкото е възможно, прави ясно разграничение между личните данни на различни категории субекти на данни, като същите са примерно изброени: лица, за които има сериозни основания да се смята, че са извършили или ще извършат престъпление; лица, осъдени за престъпление; лица, пострадали от престъпление, или лица, по отношение на които определени факти дават основание да се смята, че може да са пострадали от престъпление; други трети лица по отношение на престъпление, например лица, които биха могли да бъдат призовани да свидетелстват при разследване на престъпления или в наказателни производства, лица, които могат да предоставят информация за престъпления или свързани лица. Предвид цитираните по-горе законови текстове на ЗМВР и ЗЗЛД, с цел опазване правата и законните интереси на лице, чиито данни се обработват в общите информационни масиви на МВР, следва да се обоснове необходимостта от продължаване на съхраняването и обработването на тези лични данни. Това означава, че в хода на административното производство проверката на административния орган за необходимостта от съхранение на личните данни в информационните масиви на МВР по отношение на лицата, осъдени с влязла в сила присъда, трябва да включва събиране и анализ на широк кръг данни относно тези лица, решили да упражнят правото си да искат изтриване на въпросните данни, а именно естеството и тежестта на престъплението, за което са били осъдени с влязла в сила присъда, контекста, в който е извършено престъплението, евентуалната му връзка с други висящи производства, миналото или профила на осъденото лице, както и други особени обстоятелства, които са известни на органа и са относими към това лице, вкл. по отношение необходимостта от превенция на деяния, представляващи заплахи за обществения ред и сигурност. В светлината на тълкуването, дадено от СЕС, тази проверка се явява абсолютно необходима предвид липсата на други нормативно установени критерии в националното законодателство относно срока за съхранение на данните или за извършването на периодична проверка на необходимостта от съхранението им, що се касае до случаите на лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер. Административният орган дължи излагането на конкретни мотиви във връзка с така извършената проверка, а не само изброяване на осъжданията, както е в процесния случай и бланкетното посочване, че не са хипотезите на „т. 3 до т. 8 от Инструкцията“ (точен цитат). Целта на дължимата от административния орган проверка е извършването на съпоставка във всеки конкретен случай и спрямо всяко конкретно лице между важността на преследваната с обработването на личните данни цел и тежестта на ограничението за упражняването на съответните основни права, вкл. правото на изтриване/заличаване на съхраняваната за лицето информация, като следва да се държи сметка и за баланса между обществения интерес, предполагащ правоохранителните органи да разполагат със специфични данни за лицето, събрани чрез различни способи и правото на субекта на данни да иска изтриване на обработваните за него данни, щом съхранението им вече не е необходимо с оглед на целите, за които е било осъществявано. В този смисъл Решение № 193 от 9.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6067/2025 г.

Съдебната практика приема, че съхранението от полицейските органи на лични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, включително когато те са реабилитирани, попада в приложното поле на Директива (ЕС) 2016/680. Обработването на тези данни е допустимо само ако администраторът периодично проверява дали съхранението им все още е необходимо за целите, за които са били събрани. При поискване от страна на лицето, органът е длъжен да извърши конкретна преценка, като съобрази характера и тежестта на престъплението, настъпилата реабилитация, поведението на лицето в периода до и след осъждането, както и риска, който то представлява. В този смисъл Решение № 5420 от 19.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12126/2025 г., Решение № 3929 от 7.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 26/2026 г., Решение № 1863 от 25.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7671/2024 г.; Решение № 4927 от 18.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2814/2022 г.

По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо, но неправилно следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което Решение № 328605-78/10.04.2025 г. на ВПД директор на ГДНП да се отмени. На основание чл. 173, ал. 3 АПК делото като преписка следва да се изпрати на административния орган за ново произнасяне, при спазване на указанията дадени в настоящото решение, като му се определи едномесечен срок за това.

С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции се явява основателна и следва да се уважи в доказан по делото размер 858,93 евро – от които 35,79 евро държавна такса за касационното производство, 5,11 евро (превалутирани 10 лева) държавна такса за първоинстанционното производство, 409 евро договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат за касационната инстанция и 409,03 евро (превалутирани 800 лв.) договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат за първата инстанция.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК, Върховният административен съд, пето отделение