Определение № 23 от 20.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 229/2009 г.

Производството е по чл.278 във вр. с чл.407 ал.1 от ГПК по частната жалба на кмета на с. Ж. войвода, община С., срещу разпореждането на съдия от Сливенския окръжен съд от 04. ХІІ.2008г. по гр.д. № 502/2008г. Ответницата по частната жалба Й. Д. К. не е заявила становище пред настоящата инстанция. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че частната жалба е допустима, но разгледана по същество –неоснователна, съображенията за което са следните: С атакуваното разпореждане е постановено издаването на изпълнителен лист за присъдените в полза на Й. Д. К. от с.с. в тежест на К. с. Ж. войвода 2332.86лв., представляващи обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ, и 400лв. разноски с решението на Сливенския окръжен съд от 25. ХІ.2008г., с което е отменено първоинстанционното решение на Сливенския РС по гр.д. № 90/2008г. и е постановено друго, с което са уважени предявените от К. срещу К. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 от КТ. Срещу въззивното решение К. е подало в срок касационна жалба, по която и по частната жалба е образувано настоящото дело. При тези обстоятелства се налага извод, че са били налице предвидените в чл.405 ал.1 от ГПК предпоставки за издаването на изпълнителен лист, тъй като по силата на чл.404 т.1 от ГПК и невлезлите в сила осъдителни решения на въззивните съдилища подлежат на принудително изпълнение, каквото по аргумент от разпоредбата на чл.243 ал.2 от ГПК се допуска и по постановените срещу общините решения. Без значение за този извод са изложените в частната жалба възражения, че при евентуална отмяна на въззивното решение връщането от ищцата на платената й сума би се оказало трудно, дори невъзможно. Ето защо атакуваното разпореждане следва да бъде потвърдено. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,