Определение № 326 от 14.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 58/2026 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на К. К. В. срещу Определение № 12901 от 24.11.2025 г. по адм. дело № 2766/2025 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлено искането му за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM – 1278311/07.11.2025 г., издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ на ОДМВР – Варна. С посочената заповед на основание чл. 171, т. 1, б. „б” от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) e приложена принудителна административна мярка (ПАМ) – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В частната жалба се твърди, че лицето е лишено от право на защита, тъй като съдът се е произнесъл преди да изтече срокът за представяне на доказателства за вида и размера на вредите от предварителното изпълнение на заповедта. Съдът не е отчел също така, че лицето не владее български език, поради което подготовката на защитата му би отнела време. Изложени са аргументи, че съдът е формирал неправилен и необоснован извод за липсата на нормативно установените предпоставки за спиране на предварителното изпълнение на заповедта. Към искането са приложени доказателства, че лицето има тежко заболяване, което налага придвижване с автомобил, но съдът не ги е обсъдил. Иска се отмяната на обжалваното определение. Ответникът – младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ на ОДМВР – Варна, не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 230 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима. По същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение е отхвърлено искането на К. К. В. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM – 1278311/07.11.2025 г., издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ на ОДМВР – Варна. С посочената заповед на основание чл. 171, т. 1, б. „б” ЗДвП e приложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Съдът е установил от фактическа страна, че лицето е управител и едноличен собственик на капитала на „Голф енд Сий Истейт“ ЕООД. С договор за сътрудничество в проекти с недвижими имоти, сключен между „Голф енд Сий Истейт“ ЕООД и S.L.ELSYS POWER S.R.I. със срок от 01.02.2022 г. до 31.12.2026 г., „Голф енд Сий Истейт“ ЕООД се е задължило да изготви цялостната архитектурна концепция и дизайна на обзавеждането по проектите. От посочения договор не се установява къде е местонахождението на обектите. Също така липсват доказателства, че в изпълнение на посочения договор жалбоподателят най-малко два пъти в месеца трябва да е в Румъния. Относно отдаване под наем на недвижими имоти в България не са представени доказателства. Жалбоподателят е представил отчет за приходите и разходите на „Голф енд Сий Истейт“ ЕООД за 2023 г., съставен на 26.03.2024 г., който посочва приходи 542 666,22 лева и счетоводна печалба 63 176,52 лева. Посоченото дружество няма наети работници. След като жалбоподателят твърди, че дружеството реализира приходи и осигурява приход лично за жалбоподателя в размер на 9 000 – 10 000 лева за месец, според първоинстанционния съд не съществува пречка в посоченото дружество да бъде назначен шофьор, за да не се преустанови дейността на дружеството и изпълнението на договорните му задължения. Действително разходите за шофьор или ползване на превозно средство, управлявано от друго лице, различно от жалбоподателя, ще доведат до разходи за посоченото дружество, съответно и жалбоподателя. Тези разходи с оглед посочения личен доход на месец в размер на 9 000 – 10 000 лева не обосновават значителна или трудно поправима вреда за жалбоподателя. Първоинстанционният съд е приел също така, че правото на труд на жалбоподателя не е нарушено, защото не съществува пречка той да извършва трудова дейност, различна от управител на „Голф енд Сий Истейт“ ЕООД, поради което липсата на СУМПС няма да е пречка да реализира доходи. Крайният извод на съда е, че целта на предварителното изпълнение на процесната ПАМ е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Незабавното изпълнение на ПАМ е в обществен интерес, на който не е противопоставен застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателя със същата степен на значимост. Определението е правилно. Неоснователно е оплакването, че лицето е лишено от право на защита. Указанията до жалбоподателя във връзка с искането му за спиране са дадени с разпореждане на съда от 20.11.2025 г. Същите са изпълнени още на следващия ден, видно от становището на пълномощника му, постъпило в съда на 21.11.2025 г. чрез системата за сигурно електронно връчване. В становището изрично се посочва, че касае изпълнението именно на същото разпореждане. Това становище е обсъдено в обжалвания съдебен акт. Действително указанията на съда са съобщени лично на жалбоподателя чак на 02.12.2025 г., т.е. съдът формално се е произнесъл преди да изтече 3-дневният срок за изпълнение на разпореждането. Но както беше посочено по-горе, по делото е постъпило становище на пълномощника му именно в изпълнение на разпореждането, в това становище няма изявление, че лицето ще се възползва да представи допълнителни доказателства и възражения в указания от съда срок, такива не са представени и с частната жалба. По съществото на искането за спиране на предварителното изпълнение съдът е формирал правилен краен извод за неоснователност, но по различни мотиви от изложените в обжалваното определение. Процесната ПАМ е приложена на основание чл. 171, т. 1, б. „б” ЗДвП. Предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона - чл. 172, ал. 6 ЗДвП. В ЗДвП не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което следва да намерят приложение общите разпоредби на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК. Чл. 166, ал. 4 АПК предвижда, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Условията на чл. 166, ал. 2 АПК са следните: ако предварителното изпълнение може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. В случая горните условия не са налице. Действително съдът не е обсъдил доказателствата относно здравословното състояние и лечението на лицето, но това не е опорочило крайния му извод за неоснователност на искането за спиране, който касационната инстанция споделя. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено, че водачът е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена при изследване с техническо средство Дрегер Drug Test 5000. Техническото средство е отчело наличието на амфетамини, метаамфетамини и бензодиазепини. В съдебното производство лицето твърди, че се намира в състояние на непрекъснато и силно обезболяващо лечение с опиоидна медикаментозна терапия поради тежко заболяване. Представя доказателства, че по лекарско предписание се лекува с: 1. Oxycodone Оксикодон 40 mg и 2. Cannabiskonzentrate HYB Mac Fem Somai T800 1 ml, съдържащ 800 mg THC. Не представя доказателства относно състава на лекарствата, как влияят върху способността за шофиране и становище на лекуващия лекар при какви условия може да шофира. Безопасността на движение е в интерес на всички участници в движението, включително на жалбоподателя. Представянето на доказателства за тежкото здравословно състояние на лицето и назначеното лечение не е достатъчно да се обоснове спиране на предварителното изпълнение на заповедта. По делото липсват доказателства, че здравословното състояние на лицето и лечението му позволяват безопасно да управлява МПС. При така установените факти предварителното изпълнение на оспорената заповед (незабавното отнемане на СУМПС) е в обществен интерес, на който не е противопоставен застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателя със същата степен на значимост. Защитените обществени отношения са с особена важност, тъй като управлението на МПС е дейност с повишена опасност за здравето и живота на участниците в движението по пътищата. До същия извод е достигнал и първоинстанционният съд, поради което постановеното от него определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК Върховният административен съд, седмо отделение