Определение № 353 от 23.07.2026 г. на ВКС по н. д. № 621/2026 г.

Съобразно правилата за функционалната подсъдност пред Окръжен съд – Плевен е образувано ВНОХД № 586/2025 г. по въззивна жалба и допълнения към нея на частния обвинител И. В. А. срещу присъда № 72 от 26.06.2025 г. по НОХД № 2535 от 2023 г. по описа на Районен съд – Плевен, с която подс. С. М. Д. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 131, ал.1, т.2, вр. чл. 130 ал.2 от НК и на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност, и му е наложено наказание „глоба“ в размер на 2 000 лв., като е оправдан деянието да извършено в съучастие по чл. 20, ал. 2 от НК. Със същата присъда подс. Ц. Г. П. е изцяло оправдан на основание чл. 304, ал. 1 от НПК по повдигнатото обвинение по чл. 131, ал.1, т.2, вр. чл. 130 ал.2, вр. с чл. 20,ал.2 от НК. В хода на делото са постъпили масови отводи на основание чл. 29, ал. 2 от НПК от повечето съдии в Окръжен съд – Плевен, тъй като те са имали служебни и колегиални отношения с частните обвинители И. А., която е работила дълги години в РС – Плевен, и частния обвинител Г. А., който е бивш прокурор в ОП – Плевен. Поради невъзможността да бъде сформиран въззивен състав, делото е било първоначално изпратено до ВКС за промяна на местната подсъдност на основание чл. 43, т. 3 от НПК. С разпореждане № 2462 от 03.12.2025 г. на председателя на II-ро наказателно отделение на ВКС е отказано образуване на частно производство и делото е върнато на Окръжен съд – Плевен за предприемане на административни мерки за попълване на въззивния съдебен състав посредством командироването на съдия от друг съдебен орган. При връщането на делото в ОС – Плевен, указанията на председателя на II – ро наказателно отделение на ВКС са били изпълнени, като със Заповед № 679 от 18.12.2025 г. на и.ф. административния ръководител-председател на Апелативен съд – Велико Търново съдията Т. И. Т. от Районен съд – Никопол е бил командирован за попълване на състава по делото. При продължаването на съдопроизводствените действия постъпили възражения от страна на защитника на подсъдимите относно законосъобразността на командироването на съдия Т. Т., като е изразил твърдения, че процедурата е нарушена и са налице основания за отвод по смисъла на чл. 29, ал. 2 от НПК. С определение № 411 от 22.06.2026 г. въззивният състав отвежда съдия Т. от разглеждането на делото поради нарушение на правилата по чл. 227, ал. 3 от ЗСВ, тъй като изборът му не се е осъществил въз основа на системата за случайно разпределение, а е бил посочен персонално да попълни състава на въззивното дело. Въз основа на изложените дотук обстоятелства, както и фактът, че докладчикът по делото е бил назначен за редови съдия в Районен съд – Плевен, считано от 01.07.2026 г., с разпореждане № 446/02.07.2026 г. производство е прекратено поради невъзможност да бъде сформиран състав, а делото е изпратено повторно на ВКС за определяне на друг равен по степен съд, който да го разгледа. Предвид гореизложеното, настоящият касационен състав, счита че са налице предпоставките на чл. 43, т. 3 от НПК, което налага промяна на подсъдността. Няма спор, че страните в производството имат право делото да бъде разгледано от независим и безпристрастен съд, като преценката за евентуалното съществуване на предпоставките по чл.29, ал.2 НПК може да бъде направена единствено и само от компетентния да разгледа делото съдебен състав. Това от своя страна обуславя необходимост от промяна на подсъдността и като най-подходящ съд, компетентен да разгледа настоящото производство, в случая се явява Окръжен съд – Ловеч. По изложените съображения, разглеждането на делото следва да бъде възложено на Окръжен съд – Ловеч. Водим от горното и на основание чл. 43, т. 3 от НПК, ВКС, I НО