Определение № 459 от 12.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 1584/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 6667/26.05.2020г. на „Сиус“ ООД, [населено място] чрез адв. С. П. и частна жалба вх. № 8274/15.06.2020г. на „Ж. Син Пауър ООД, Н.“, Народна Република Китай, [населено място] чрез адв. М. Т. срещу определение № 907 от 15.04.2020г. по т. дело № 6004/2019г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, с което са отменени допуснатите с определение № 27 от 07.01.2020г. по т. дело № 6004/2019г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав обезпечителни мерки на предявената от „Ж. Син Пауър ООД, Н.“ молба за откриване на производство по несъстоятелност на „Сиус“ ООД чрез: 1/ спиране на изпълнително дело № 20189150401946 по описа на ЧСИ Г. Г., рег. № 915 от КЧСИ с район на действие Окръжен съд Сливен; 2/ назначаване на временен синдик с правомощията по чл. 635, ал. 1 ТЗ, а именно П. Д. К., вписан синдик към Министерство на правосъдието с адрес [населено място], кв. Драгалевци, [улица], мобилен телефон 0897 978 800, с месечно възнаграждение в размер 900 лв. В частните жалби са направени оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Частните жалбоподатели поддържат, че са налице необходимите предпоставки за допускане на обезпечението: с производството по изпълнително дело № 20189150401946 по описа на ЧСИ Г. Г., рег. № 915 от КЧСИ с район на действие Окръжен съд Сливен се цели да се реализира чрез индивидуално принудително изпълнение цялото имущество на длъжника, което застрашава интересите на останалите кредитори и длъжника, особено при подадена молба за откриване на производство по несъстоятелност; по изпълнителното дело са присъединени и други кредитори, които са хирографарни; между „Ж. Син Пауър ООД, Н.“, „Пи енд Пи Груп“ ООД и „Сиус“ ООД е налице правен спор с правно основание чл. 464 ГПК по т. дело № 46/2018г. на Окръжен съд Сливен, като се оспорва вземането на „Пи енд Пи Груп“ ООД срещу „Сиус“ ООД. Излагат доводи, че за „Ж. Син Пауър ООД, Н.“ съществува правен интерес да поиска на основание чл. 629а, ал. 1, т. 1 ТЗ предварително назначаване на временен синдик с правомощията по чл. 635, ал. 1 ТЗ поради това, че управител на „Сиус“ ООД е чуждестранно физическо лице, което не може ефективно да управлява длъжниковото имущество; не съществува упълномощено лице, което да стопанисва процесния недвижим имот, ведно с находящите се в него движими вещи; съществува реална опасност от разпиляване на имуществото на длъжника. Частните жалбоподатели правят оплакване, че въззивният съд не е изследвал дали са налице нови обстоятелства или промяна в предходно приетите от него, които да обосноват отмяна на обезпечителните мерки, намаляване или отпадане на обезпечителната нужда, нито е изследвал обстоятелствата доколко са налице фактори, които могат да запазят длъжниковото имущество при отмяна на обезпечителните мерки. Поради това поддържат, че определението е немотивирано и необосновано. Частните жалбоподатели излагат и доводи за неправилност на аргументите на САС относно наличие на правните предпоставки за уважаване на молбата по чл. 609 ТЗ. Поддържат също, че доводите на въззивната инстанция за липса на компетентност от страна на Окръжен съд Враца и наличие на компетентност на Софийски градски съд не кореспондират със задължението на съда да съхрани имуществото на длъжника в интерес на всички кредитори. Считат, че при наличие на предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност, правен интерес от подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност по седалището на „Сън – фокус“ ЕООД в [населено място], искане за запазване на наложените предварителни обезпечителни мерки и необходимост от запазване на имуществото на длъжника, определението е неправилно, поради което следва да бъде отменено и да бъдат потвърдени наложените преди това обезпечителни мерки с определение № 27 от 07.01.2020г. на САС. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: По частна жалба с вх. № 8274/15.06.2020г., подадена от „Ж. Син Пауър ООД, Н.“, Народна Република Китай, [населено място] чрез адв. М. Т.: Посочената частна жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба на „Ж. Син Пауър ООД, Н.“, Народна Република Китай, [населено място] е основателна. За да отмени на основание чл. 629а, ал. 5 ТЗ допуснатите обезпечителни мерки „спиране на посочено изпълнително дело“ и „назначаване на временен синдик“, въззивният съд е приел, че производството по молбата за откриване на производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност на „Сиус“ ООД е образувано не по седалището на дружеството в Софийски градски съд, а в Окръжен съд Враца, поради което при липса на една от абсолютните процесуални предпоставки продължаването на обезпечителните мерки не е наложително с оглед целите на обезпечаването. Не е налице необходимост от продължаване на наложените обезпечителни мерки, защото е констатирано нередовно образувано производство. Съдебният състав е изложил и съображения, че самоцелното продължаване на наложените обезпечителни мерки би било в противоречие с целите на самото производство по несъстоятелност по смисъла на чл. 607 ТЗ. Определението е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 629а, ал. 5 ТЗ съдът може да отмени наложените обезпечителни мерки, ако тяхното продължаване не е наложително с оглед на постигане целите на обезпечаването. За да бъдат отменени постановените обезпечителни мерки, е необходимо след определението по чл. 629а, ал. 1 ТЗ да са настъпили нови факти и обстоятелства или приетите в определението за допускане на обезпечителните мерки обстоятелства да са променени, които да обосноват извод, че наложените обезпечителни мерки не са необходими, респективно, че обезпечителната нужда е отпаднала. Преценката за продължаване, респективно отпадане на нуждата от постановените предварителни обезпечителни мерки не обхваща хипотезата на ревизиране на правилността на определението, с което са допуснати предварителните обезпечителни мерки по чл. 629а, ал. 1 ТЗ. В настоящия случай въззивният съд не е анализирал дали са възникнали нови обстоятелства или дали е настъпила промяна в приетите с определение № 27/07.01.2020г. по т. дело № 6004/2019г. на САС обстоятелства, а на практика е ревизирал правилността на определението си въз основа на обстоятелства, които са съществували към 07.01.2020г. Предвид изложените съображения обжалваното определение № 907/15.04.2020г. е неправилно, поради което същото следва да бъде отменено. По частна жалба с вх. № 6667/26.05.2020г., подадена от „Сиус“ ООД, [населено място] чрез адв. С. П.: Частната жалба на „Сиус“ ООД срещу определение № 907 от 15.04.2020г. по т. дело № 6004/2019г. на Софийски апелативен съд, с което са отменени допуснатите с определение № 27 от 07.01.2020г. по т. дело № 6004/2019г. на Софийски апелативен съд обезпечителни мерки, е процесуално недопустима. Длъжникът, по отношение на който се иска откриване на производство по несъстоятелност и спрямо който са допуснати предварителни обезпечителни мерки по чл. 629а ТЗ, не е легитимиран да обжалва определението на съда за отмяна на определението за допускане на предварителни обезпечителни мерки по обезпечение на иска. Легитимирано да обжалва определението по чл. 629а, ал. 5 ТЗ е лицето, поискало налагането на предварителните обезпечителни мерки, в случая молителят „Ж. Син Пауър ООД, Н.“, Народна Република Китай, [населено място]. Лицето, по отношение на което са наложени предварителните обезпечителни мерки, разполага с право на жалба, изрично признато в чл. 629а, ал. 6 ТЗ, срещу определението за постановяване на мерките по ал. 1 на чл. 629а ТЗ, но не и срещу определението по чл. 629а, ал. 5 ТЗ. Поради това, че за длъжника липсва правен интерес да обжалва определението по чл. 629а, ал. 5 ТЗ, подадената от него частна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение