Определение № 740 от 18.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4017/2025 г.

На 03.11.2025г. е постъпила молба от Й. Н., Е. А., Л. Н., Н. Н., Й. Н., С. В. и С. Ц., в която е направено изявление, че ответникът по касация Н. Н. Н. е починала на 05.10.2025г.Направено е искане за тяхното конституиране като страна по делото на мястото на починалото лице.Представено е удостоверение за наследници на починалата, от което се установява, че молителите са низходящи на Д. Н. и М. Н. - брат и сестра на баща й Н. Н., както и на В. А. В. – брат на майка й Л. В.. Изпратен е препис от искането на насрещната страна, която е възразила срещу искането им за конституиране, като са наведени доводи, че починалата Н. Н. е била осиновена от Н. Н. и Л. В. при условията на непълно осиновяване, което означава, че се създават права и задължения като между роднини по произход само между осиновителите и осиновения, респ. неговите низходящи. От представеният по делото Акт за раждане №1496 на Н. Н. Н. се установява, че в графата „раждането и полът на детето се удостовериха от …“ е посочено: „решение №3451/25.09.1968г. на Соф.съд“. Съдът е предприел служебно действия по изискване на заверен препис от посоченото решение, Постъпило е писмо от Софийски районен съд, в което е посочено, че липсват данни за образувани граждански дела със страни Н. Й. Н. и Л. А. В.. В СК от 1968г.-отм. е съществувал режим както на пълно, така и на непълно осиновяване.В последния случай правоотношения между осиновеното лице, от една страна, и роднините на осиновителя не се създават.Правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи, от една страна, и роднините им по произход, от друга, се запазват/чл.55 от СК от 1968г. – отм./.С оглед съдържанието на разпоредбите на чл.54 и чл.55 следва да се приеме, че по правило осиновяването е винаги пълно, а по изключение непълно.В случая възражение, че осиновяването на Н. Н. е непълно е направено от касаторите, които следва да го установят в условията на пълно доказаване.Такова доказване не е проведено, поради което следва да се приеме, че са налице основания за конституирането на Й. Н., Е. А., Л. Н., Н. Н., Й. Н., С. В. и С. Ц. като страна на мястото на починалата Н.Н.. Предвид горното, съдът