Определение № 1616 от 03.04.2024 г. на ВКС по д. № 799/2024 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на подадената от В. М. – С., чрез адв. Д. и Р. Р. С., чрез адв. Г. молба за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски апелативен съд от 21.06.22 г. по гр.д. №4311/22 г., недопуснато до касационно обжалване с опр. от 10.08.23 г. по гр.д. №16/23 г. на ВКС, четвърто г.о. С влязлото в сила решение са отхвърлени исковете на молителите срещу К. С. – К., за заплащане на сумата от по 83400 лв. на всеки от ищците, представляваваща част, съответстваща на наследствените им дялове/ в качеството им съответно на съпруга и син/ от получената от ответницата/ в качеството й на пълномощник на общия им наследодател Р. М. С./ продажна цена от общо 250 200 лв., по сключения от ответницата като пълномощник на наследодателя договор за продажба на собствения му недвижим имот – апартамент в [населено място], с нот. акт №22 от 28.01.09 г., н.д. №19/09 г. по описа на нотариус Ст. Т.. Молителите се позовават на осн. по чл.303, ал.1,т.5, пр.1 ГПК, по подробно изложени в молбата аргументи, че вследствие нарушаване на съответните правила са били лишени от възможността да участват в делото. Ответницата по молбата К. С. – К. я оспорва като неоснователна по подробно изложени в писмен отговор съображения. ВКС намира молбата за допустима – подадена е в срока по чл.305, ал.1,т.5 ГПК, считано от влизане на въззивното решение в сила, от легитимирани страни. По изложените в молбата твърдения и доводи за наличие на соченото основание за отмяна, оспорени от ответницата, ВКС следва да се произнесе с решението си, след разглеждане на молбата в о.с.з. по реда на чл.307, ал.2 ГПК. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.