Определение № 106 от 21.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3180/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх.№ 33522/21г. на САС, подадена от Е. Н. Б. срещу решение № 10239/21г. на САС, в частта, с която е оставена без уважение молбата му по чл. 248 ГПК. С решение № 12358/20г. САС е осъдил Е. Н. Б. да плати по сметка на САС сумата от 9693,85лв., представляващи държавна такса и разноски за особен представител, на основание чл. 78, ал.6 ГПК, както и да плати на адв. П. Ц.- Н. възнаграждение в размер на 9176,62лв., на основание чл. 38, ал.2 ЗА. С молба по чл. 248 ГПК Е. Б. е поискал изменение на решението, в частта на присъдените разноски, посочени по- горе. Изразени са доводи, че не дължи такса и разноски по иска за нищожност на неустойката, тъй като с поведението си не е станал причина за предявяване на иска. Освен това не дължи такса, тъй като решението е в полза на лице, което е освободено от плащане на държавна такса. Евентуално е поискал една част от приссъдените му такси и разноски за особен представител да бъдат възложени на другата страна съгласно изхода на делото. Накрая е поискал да бъде намалено адвокатското възнаграждение на адв. Н., като се намали под минимума, тъй като жалбоподателят не е давал повод за завеждане на делото. С решение №10239/21г. на САС, имащо характер на определение, в частта относно молбата по чл. 248 ГПК, въззивният съд е приел, че присъдените такси и възнаграждение за особен представител са изчислени съгласно уважената част от иска. Освен това не е налице хипотезата на чл. 78, ал.2 ГПК, тъй като пред втория въззив, ответникът бил представляван от упълномощен адвокат, и чрез него е оспорвал иска за недължимост на неустойката в размер на 372486,40лв.. А разноските са присъдени съгласно уважената част на исковете, поради което неоснователно е искането ищцата да плати част от дължимите такси и разноски. С частна жалба, по която е образувано настоящото производство, Е. Б. излага доводи, че не следва да отговаря за действия на особения представител, тъй като не е имал възможност да участва в първата инстанция, а въззивната жалба, по която се развива въззивното производство, е подадена от особения представител, поради което Б. е поддържал цялата въззивна жалба във въззивното производство, включително и по отношение на иска за недължимост на неустойката. Разпоредбата на чл. 78, ал.6 ГПК урежда различни хипотези, поради което следва да бъде освободен от разноски. Изявленията на особения представител не могат да се приравняват на изявления на страната, а защитата, предприета от особения представител, е била неуместна. Изложени са доводи и за причината да се намали възнаграждението на адвоката на насрещната страна, присъдено по чл. 38, ал.2 ЗА- липса на фактическа и правна сложност, неоспорване на иска за недължимост на неустойката. Възнаграждението не било съобразено с размера на уважените искове. Освен това част от присъдените разноски в полза на САС следвало да се възложат на ищцата. Настоящият състав на ВКС намира, че частната жалба е неоснователна. Държавна такса за въззивното производство не е платена, тъй като въззивникът Е. Б. е била с назначен особен представител. При повторното разглеждане на делото във въззивна инстанция, след отмяната на първото въззивно решение по чл. 303 ГПК, но вече с участието на Е. Б. чрез упълномощен адвокат, но отново по подадената от особения представител въззивна жалба, без платена държавна такса, са уважени искове срещу него в размер на 393650,40лв.. За този размер на уважените искове Е. Б. дължи държавна такса 2% от сумата или 7873лв. на основание чл. 78, ал.6 ГПК, защото особеният представител е бил освободен от плащане на държавна такса, но тя се присъжда след това, в зависимост от изхода на делото, срещу загубилата страна. Във въззивното производство, дори след включването на молителя чрез упълномощен адвокат, искът за недължимост на неустойката от 372486,40лв. е бил оспорен, а не е бил признат, поради което липсва основанието по чл. 78, ал.2 ГПК, тъй като е явно, че е имало причина за завеждане на делото. В първото въззивно производство, въззивният съд е платил на особения представител на Б. възнаграждение в размер на 3162,46лв., но с оглед цената на всички искове, поради което правилно САС, при новото разглеждане, с оглед изхода на спора, е възложил на ответника държавна такса и възнаграждение за особен представител за въззивното производство общо в размер на 9693,85лв., които да се платят по сметка на САС. По отношение размера на присъденото адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА, настоящият състав на ВКС не намира основание за падане под минимума на дължимото адвокатско възнаграждение съгласно Наредба №1/2004г., защото не са нарушени етичните правила, имайки предвид фактическата и правна сложност на спора- разгледани са 1 главен и пет съединени искове, при условията на евентуалност. Производството пред въззивната инстанция се е развило два пъти заради уважена молба за отмяна по чл. 303 ГПК. Неоснователно е и искането на жалбоподателя част от таксите и разноските, за които е осъден във въззива, да се възложат на ищцата, защото той е осъден за такси и разноски съгласно уважените искове, а не с оглед цената на всички предявени по делото евентуално съединени искове. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО