Решение № 579 от 29.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2770/2025 г.

Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Жасмина Р. Петрова, представлявана от адвокат В., срещу решение № 162 от 16.04.2025 г., постановено по в.гр.д. № 148/2025 г. по описа на Окръжен съд- Плевен, с което е отменено решение № 1663/ 04.12.2024 г., постановено по гр.д.№ 653/ 2024 г. на Плевенски районен съд в обжалваната му част, с която се допуска извършването на съдебна делба между жалбоподателката и И. С. С. на самостоятелен обект в сграда, с идентификатор [№] по КККР на [населено място], с адрес на имота [населено място], [жк], [жилищен адрес] представляващ апартамент №1, ведно с маза №1, със ЗП от 12.32 кв.м., таван №1, със ЗП от 37.35 кв.м. и пералня, с площ от 7.44 кв.м. и 24.84 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж при равни права между страните и така предявеният иск за делба е отхвърлен, поради това, че И. С. е индивидуален собственик на имота, придобит от него чрез преобразуване на лично имущество по чл.23, ал.1 от СК. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно. Касаторът поддържа, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и не е дал отговор на всички твърдения, възражения и доводи на страните. Поддържа, че по делото е оспорено възражението за личен принос, оспорено е да е ползвано дарение при закупуване на имота. Поддържа, че произходът на средствата и влагането на лични средства в придобиването на имота не е установено от ответника. Моли въззивното решение да бъде отменено и предявеният иск за делба да бъде уважен, като имотът бъде допуснат до делба между страните при равни права. Ответникът И. С., представляван от адвокат Д., моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно. Претендира направените по делото разноски. В открито съдебно заседание страните не се представляват. По делото е постъпила писмена защита от Жасмина Петрова, представлявана от адвокат В., с която се моли касационната жалба да бъде уважена. Поддържа се, че не се установява процесният имот да е придобит от ответника чрез влагане на негови лични средства, придобити по дарение от неговия брат. С определение № 5860 от 15.12.2025 г. касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК- предвид наличието на съмнение дали не е очевидно неправилен изводът на въззивния съд, че оспорването на дарение се приравнява на оспорване на документа, част от който обективира сделката по дарение. Касационният състав е приел, че е изводимо от мотивите на въззивния съд, че ищцата е заявила оспорване на дарението като сделка, вследствие на която се твърди, че ответникът е придобил средства, които е вложил за закупуване на процесния имот, а въззивният съд е обсъждал документа, обективиращ дарението, като е изложил мотиви относно неговата истинност, въпреки че е посочил, че няма своевременно оспорване на истинността на този документ. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като прецени данните по делото, намира следното: Предявен е иск от Ж. П. против И. С. за делба на движимо и недвижимо имущество- процесния апартамент №1 и лек автомобил „Сеат Леон.”, с твърдение, че са били придобити по време на брака им. Ищцата моли вещите да бъдат допуснати до делба при равни квоти на съсобственост. Нямало е спор между страните, че същите са били в брак, сключен на 06.06.2009 г. и прекратен с развод с влязло в сила на 21.05.2023 г. решение по гр.д. № 13390/2022 г. на РС-Варна. Нямало е спор, че по време на брака си страните са придобили право на собственост върху лек автомобил „Сеат Леон”. Установява се също безпротиворечиво, че по време на брака И. С. е придобил по възмезден начин, чрез договор за покупко-продажба, право на собственост върху спорния апартамент № 1. От представения по делото нотариален акт се установява, че продавачи по сделката са били родителите на ответника С. и В. С., че продавачите са си запазили правото на ползване на имота, докато са живи, както и че цената по сделката е 9 900лева. С отговора на исковата молба по чл.131 от ГПК И. С. е навел възражение, че процесният апартамент е придобит от него възмездно, но при трансформация на лични средства, а именно използвани са средства, които братът на съделителя- В. С.- му е дарил в размер на 10 000 лева. В подкрепа на това възражение ответникът е представил договор за дарение от 18.07.2019 г. В този договор е обективирано постигнато съгласие В. С. да дари на брат си И. С. сумата от 9 900лева, с която И. да закупи апартамента на родителите си, като им учреди право на ползване върху имота до края на живота им. Посочено е, че дарението се прави, тъй като родителите С. и В. С. са осигурявали месечна издръжка на сина на В. С.. Посочено е, че дарената сума е предадена в брой. С молба от 01.10.2024 г. Ж. П. оспорва за закупуването на имота да е ползвано дарение от брата на ответника. С молба от 16.10.2024 г. Жасмина Петрова оспорва братът на И. С. да му е дарил 10 000 лева и за закупуване на имота да е ползвано дарение на парични средства от брата на ответника. С последваща молба, след първото по делото открито съдебно заседание, ищцата отново поддържа, че братът на ответника не му е дарил 10 000 лева и е оспорила В. С. да е разполагал с такава сума. По делото е разпитана като свидетел майката на ответника В. С., от показанията на която се установяват фактите, обективирани в договора за дарение. Свидетелката установява, че тя и съпругът й са се грижили за издръжката на внука си- С., по време на обучението му в ТУ Варна. Установява, че през м. юли. 2019 г., синът им В. изтеглил голям заем, за да им върне парите, но те са отказали и тогава В. е дал сумата от 9900 лв. на своя брат И., след което отишли при нотариус, за да прехвърлят жилището с покупко- продажба. Според свидетелката за предаването на сумата между братята бил подписан документ. Установява още, че съпругата на И. не участвала при изповядване на сделката, както и че желанието на родителите било този апартамент да бъде само за сина им И.. По делото са изслушани обясненията на ответника И. С., който потвърждава, че е получил сумата от 9900 лв., като дарение от брат си, които след това е предал на родителите си, за закупуване на процесния имот. За да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част, с която апартамент № 1 е допуснат до делба между страните при равни права, въззивният съд е счел, че погрешно първоинстанционният съд е приел, че този имот е придобит в режим на СИО от страните по делото. Приел е, че погрешно районният съд е изследвал достоверността на датата на представен договор за дарение между ответника и неговия брат, поради липса на оспорване на тази дата от ищцата. Посочил е, че действие по изрично и своевременно оспорване истинността на договора за дарение, в т.ч. и относно датата на сключване на договора, не е било предприето от ищцата по делото пред първата съдебна инстанция. Посочил е, че едва с писмения отговор на въззивната жалба Ж. П., чрез пълномощника си, се е позовала на това, че договорът за дарение нямал достоверна дата, но това оспорване било несвоевременно. Извел е извод, че Плевенски районен съд не е имал основание служебно да извършва проверка за достоверната дата на договора за дарение и след това да приема също така служебно, че този договор няма достоверна дата. Плевенски окръжен съд е приел, че договорът за дарение не е надлежно оспорен и като частен документ следвало да бъде ценен заедно с другите доказателства, събрани по делото. Посочил е, че показанията на свидетелката С. са в пълен синхрон с обективираната в договора за дарение воля от страна на брата на И. С. да дари на брат си сумата от 9900лв., която да послужи именно за закупуване от техните родители на процесния апартамент в [населено място] срещу учредяване на вещно право за ползване на продавачите. Показанията на свидетелката според въззивния състав са били подкрепени и от посочения писмен договор за дарение. Посочил е, че установените факти се подкрепят косвено и от представения по делото нотариален акт № 118 от 19.07.2019г. на нотариус П. Ц., в който като цена на изповяданата покупко-продажба е посочена именно сумата 9900лв., каквато е и стойността на направеното дарение на парични средства от В. С. на брат му И. С.. Всичката тази съвкупност от доказателства, според съда, подкрепяла изложената в писмения отговор на ответника И. С. фактическа обстановка около придобиването на правото на собственост върху процесния апартамент. Посочил е, че фактът, че договорът за дарение на паричните средства не бил представен при изповядване на нотариалната сделка и съответно не бил описан в нот.акт, не опорочавал сделката. Приел е извод, че възражението на И. С., че вещното право на собственост върху процесния апартамент е придобито от него по време на брака му с Жасмина Петрова, но изцяло с лично имущество, със средства, дарени му от неговия брат, е доказано, поради което е доказано трансформирането на лично имущество и апартаментът следва да се счита за индивидуална собственост на ответника. По основанието, на което е допуснато касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК: Както е посочено от съдебният състав в определението по чл. 288 от ГПК очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК предполага въззивното решение да е постановено при особено тежко нарушение на материалния или процесуалния закон или да е явно необосновано и съответният порок да може да бъде установен пряко от акта, без да се налага обсъждане на мотивите му. Очевидно неправилно е възприетото от въззивният съд, че оспорването на сделката по дарение на парични средства, които ответникът твърди да е вложил като лични свои средства в закупуването на процесния имот, означава оспорване на представения по делото договор за дарение като документ. В своите становища по делото ищцата ясно е заявила какво оспорва, като възраженията й са били, че такава сделка не е била осъществена, че ответникът не е получил от брат си пари, които да вложи в закупуването на жилището и че братът няма такива парични средства. Ищцата не е заявила надлежно оспорване на представения договор за дарение като документ, което изрично е упоменато от въззивния съд, но именно в този смисъл са развитите съображения от решаващия съд. При оспорване на сделка, няма пречка договорът, който я обективира, да е истински документ, волеизявленията да са направени от посочените за техни автори лица. Това не означава, че сделката, към която тези изявления са насочени, се е осъществила и е валидна. Очевидно неправилен е изводът на съда, с който оспорванията на сделката се приравняват на оспорване на документа. Изложеното обосновава извод, че въззивното решение е очевидно неправилно, поради грубо нарушение на процесуалния закон. Като последица от така допуснатото нарушение на процесуалния закон, съдът е постановил едно очевидно необосновано и неправилно решение, което следва да бъде отменено. Тъй като не се налага събиране на нови доказателства за изясняване на фактите по делото или извършване на нови съдопроизводствени действия, и по аргумент на чл.293, ал.3 от ГПК, касационната инстанция следва да се произнесе по съществото на спора. По съществото на касационната жалба: Спорен по делото е въпросът дали придобитият по време на брака между страните недвижим имот- апартамент №1- е бил съпружеска имуществена общност и след развода се притежава от тях при равни права или имотът е придобит от ответника чрез влагане на негови лични средства. Възражението на ответника е било, че имотът е негова лична собственост поради трансформация на негови лични средства при закупуването му. Ответникът е твърдял, че имотът е закупен със средства, дарени от неговия брат лично на него. Ищцата е оспорвала тези твърдения като е възразявала, че такова дарение не е осъществено и такива средства ответникът не е получавал, съответно не е влагал в закупуването на имота и че неговият брат няма такива средства, които да дари. При така заявените твърдения и възражения, в тежест на ответника е било да докаже, че дарение е осъществено, че е получил парични средства от брат си в размер на 9900лева, че брат му е имал такива парични средства и че парите са вложени в закупуването на процесния имот. В подкрепа на своите твърдения ответникът е представил договор за дарение от 18.07.2019 г. и са изслушани показанията на неговата майка, свидетелката В. С.. Представеният договор за дарение е частен документ, който се ползва с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството, след като е подписан. Доколкото същият удостоверява предаване на паричната сума същият има и свидетелстващ характер. Свидетелстващите документи разполагат и с материална доказателствена сила, но тя има обвързващо съда действие единствено при официалните свидетелстващи документи. Частните свидетелстващи документи се преценяват от съда по вътрешно убеждение и с оглед на всички обстоятелства по делото. Тъй като тези документи не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, ако бъдат оспорени удостоверените от тях факти, последните подлежат на доказване по общите правила на ГПК - чл. 153, 154 и 155. Като извод- в тежест на ответника е било да докаже по пълен и категоричен начин, че действително е получил сумата от 9900 лева и я е вложил в закупуването на процесното жилище, като представеният договор не е обвързващо съда доказателство за установяване на тези факти. Доказателства, въз основа на които да се приеме, че е проведено главно и пълно доказване на тези факти по делото няма. Няма доказателства, че братът В. С. е имал такава сума на разположение, което изрично е оспорено от ищцата. Доколкото има твърдения по делото, че В. С. е теглил банков кредит, за да се сдобие със сумата, която е дарил, липсват представени доказателства за получаване от него на такъв кредит, което би било доказателство за възможността му да дари сумата на своя брат- ответник по делото. Не могат да се приемат за категорично установени посочените факти и от разпита на свидетелката С.. Дадените от нея показания следва да се ценят при условията на чл.172 ГПК, доколкото свидетелката е майка на ответника по делото. При обсъждане на достоверността на тези свидетелски показания съдът следва да прецени тяхната възможна заинтересованост поради близката родствена връзка между свидетеля и ответника. Тази връзка не е основание за отричане на свидетелските показания, но изисква проверка на тяхната достоверността отново чрез цялостна съпоставка на всички доказателства по делото, както и чрез преценка на тяхната логичност и вътрешна обоснованост. Показанията на свид. С. установяват идентични факти като удостоверените в договора за дарение, но тези две доказателствени средства, преценени в своята съвкупност, не създават категорично убеждение за верност на фактите. В същият смисъл са и обясненията на ответника, дадени в о.с.з на 05.11.2024 г., но същите нямат доказателствена стойност, доколкото с тези обяснения ответникът твърди и установява факти, които са благоприятни за него. Като обобщение, в подкрепа на твърденията си ответникът е представил частен документ и показанията на свидетел- негова майка. Не са представени доказателства, изходящи от лица, странични за спора, които да установяват пряко или косвено факти във връзка с твърдяното дарение на парични средства, а с оглед твърденията на ответника е имало възможност за представяне на такива. Например- както беше посочено по-горе доказателства за теглен кредит от дарителя. На следващо място, според настоящия състав посочените доказателства не могат да бъдат кредитирани, тъй като установеното от тях не е житейски логично. Пресъздадена е една сложна конструкция, при която родителите подпомагат сина си В., като плащат обучението на внука си и В. тегли кредит, но не за издръжка на детето си, а за да дари средства на брат си, който закупува жилището на родителите си на цена в пъти по-ниска от данъчната оценка, за да подпомогне материално своите родители. С оглед това съдът намира, че частният документ и свидетелските показания са неубедителни и не могат да послужат за установяване на фактите, които са твърдяни от ответника. Свидетелските показания не установяват верността на удостовереното в договора за дарение, че В. С. е предоставил/дарил/ на брат си сумата от 9900лева. При така направения съвкупен анализ на събраните по делото доказателства следва да се приеме, че ответникът И. С. не доказва, че е получил от брат си сумата от 9 900лева, която е вложил в закупуване на проценното жилище. Следователно, имотът е бил придобит по време на брака между страните, възмездно и поради липсата на оборване на презумпцията по чл. 21, ал.3 СК следва да се приеме, че е бил придобит при условията на съпружеска имуществена общност. След прекратяване на брака между страните имотът е останал съсобствен при равни права, поради липса на друго установено. Изложеното обосновава извод, че предявеният иск за делба на този имот при равни права е основателен и следва да бъде уважен. При този изход на спора касаторът има право на сторените разноски по делото пред настоящата и въззивната инстанции. Същата доказва реално направени такива, с оглед задължителните указания на т. 1 от ТР №6/2012 г., в размер на 1000 лв.- за защита пред въззивната инстанция и 55.00лв- разноски пред касационната инстанция, представляващи заплатена държавна такса, които суми следва да бъдат възложени върху ответникът по делото. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение