Определение № 319 от 05.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4048/2017 г.

Производството е по чл. 248 ГПК и е образувано по молба на Б. Л. Г., представлявана от адв. И. П., за допълване на постановеното по настоящото дело решение № 96 от 15.06.2018 г. в частта за разноските, като се претендират разноски за всички инстанции. В срока за отговор ответникът - „Т. София Център 1“ Д., прави възражение за прекомерност на претендираните разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че молбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна поради следните съображения: С решение № 96 от 15.06.2018 г. по гр. д. № 4048/2017 г. на ВКС, III г.о., е отменено въззивно решение на Софийски градски съд и са уважени предявените от Б. Г. срещу „Т. София Център 1“ Д. искове по чл. 74 КТ и по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, като ответното дружеството е осъдено да заплати на ищцата сумата от 12 000 лв. - обезщетение за оставането ѝ без работа. Молителката е била представлявана в производството от адв. И. П., която пред всяка от инстанциите своевременно е правила искания за присъждане на разноски. Установява се, че по гр. д. № 80157/2015 г. на СРС (л. 23 – гръб) е приложен договор за правна защита и съдействие № 621966 от 11.05.2016 г., в който е посочено, че ищцата е заплатила в брой на адв. П. сумата от 800 лв. за представителство в първоинстанционното производство. Пред настоящата инстанция е представен договор за правна помощ от 30.05.2018 г., от който се установява, че на адв. П. са заплатени в брой 1200 лв. за осъществяване на правна защита и съдействие в касационното производство. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от тълкувателно решение № 6-2012-ОСГТК, тези договори имат характера на разписки за платените възнаграждения. Въпреки че пред въззивната инстанция също е направено своевременно искане за присъждане на разноски, по делото не са представени доказателства тяхното извършване. При постановяване на решение № 96 от 15.06.2018 г. съдебният състав е пропуснал да се произнесе по искането, направено с касационната жалба, за присъждане на разноски за цялото производство. При тези обстоятелства и съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на касационната жалбоподателка следва да бъдат присъдени направените разноски пред първата и пред касационната инстанция. Неоснователно е възражението на ответната страна за прекомерност на претендираните разноски. Съгласно тълкувателно решение № 6-2012-ОСГТК, основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото. В настоящия случай минималният размер на адвокатското възнаграждение за една инстанция, определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2014 г., е 890 лв., от което следва, че претендираното пред първата инстанция възнаграждение не е прекомерно, доколкото същото е в размер, по – нисък от минималния. По отношение на размера на възнаграждението в производство пред ВКС, настоящият състав счита, че спорът в касационното производство - както във фазата по чл. 288 ГПК, така и във фазата по чл. 290 ГПК, се характеризира с фактическа и правна сложност, поради което договореното и заплатено от касационната жалбоподателка адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. не е прекомерно, предвид установения в нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК критерий. С оглед изложеното, на молителката следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение, както следва: за първата инстанция – сумата от 800 лв., и за касационната инстанция - сумата от 1200 лв. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение