Определение № 1158 от 31.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 119/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Б. Атанасов срещу определение № 2594 от 02.11.2023, постановено по административно дело № 2354/2023 г. от Административен съд Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата му против отказ на началника на Първо районно управление (01РУ) при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) – Пловдив да му бъде издадена справка дали е бил регистриран от дежурния в 01РУ ОДМВР-Пловдив през месец август 2007 г. и производството по делото е прекратено. По наведени доводи за неправилност на определението се иска отмяната му. Препис от жалбата е изпратен на насрещната страна с указания за възможността в тридневен срок от получаването ѝ да подаде възражение с писмени доказателства срещу нея, но такива по делото не са постъпили. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Атанасов е сезирал АС Пловдив с жалба, позовавайки се на чл. 45 от Конституцията на Република България (КРБ,) в която твърди, че на основание чл. 83 от НПК (предвиждащ право на пострадалите и подсъдимите имат право да искат съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи за събиране на сведения, които сами не могат да съберат) направил искане до Началника на 01 РУ на ОДМВР - Пловдив в качеството му на пострадало от психически тормоз лице справка дали е бил регистриран от дежурния в това РПУ в началото на месец август 2007 г. С обжалваното пред настоящия състав определение АС Пловдив за да остави без разглеждане жалбата му приема, че случая са налице предпоставките по чл. 159, т. 1 АПК – не е налице годен за оспорване индивидуален административен акт, тъй като съгласно чл. 22, ал.2 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) забранява предоставяне на информация, извън посочения от закона ред. В случая жалбодателят е посочил, че търси исканата информация по реда на чл. 83 НПК, който ред е приложим при образувано и висящо наказателно производство, което изключва наличие на задължение на органа да постанови акт, подлежащ на обжалване по реда на АПК пред административен съд. Цитираните в частната жалба текстове на КРБ не обосновават обратен извод. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл.221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение