Определение № 739 от 18.12.2018 г. на ВКС по т. д. № 1286/2018 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Н. Н. срещу решение №25 от 14.02.2018 г. по гр.д.№457/2017 г. на АС Велико Търново. С обжалваното решение е потвърдено решение №131 от 31.07.2017 по т.д.№112/2016 г. на ОС Плевен, с което е отхвърлен предявеният от Г. Н. Н. срещу „Първа инвестиционна банка” АД иск по чл.26, ал.2, пр.3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, обективиран в нотариален акт №29, т.VII, рег.№7623, д.№779/2006 г., сключен между Г. Н. Н. и М. Д. А. от една страна и „Първа инвестиционна банка” АД от друга, в частта относно учредяване на договорна ипотека от страна на М. Д. А. поради липса на съгласие от последния. В жалбата се излагат съображения, че решението е недопустимо предвид неучастие в производството на М. Д. А., който е задължителен необходим другар, евентуално неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по въпроси, свързани с допустимостта на разглеждане на иск без участие на задължителен необходим другар. Ответникът по касация - „Първа инвестиционна банка” АД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че не са налице поддържаните от ищеца основания за нищожност на договора за ипотека в процесната му част. В съответствие с правомощията си за служебна преценка на допустимостта на обжалваното решение - т. 1 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС и т. 10 от ТР №1/2001 г. на ОСГК на ВКС, настоящият състав намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка на процесуалната му допустимост във връзка с неучастие в процеса на лицето, страна по договора за ипотека, чието съгласие се твърди, че е липсвало при учредяването на последната. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,