Определение № 77 от 06.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11509/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Б. Л. Т. с [ЕГН] и с постоянен адрес в София, на [улица], [адрес], чрез адв. А. Иванова, срещу Определение № 34409 от 21.10.2025 г., постановено по адм. д. № 8774 по описа на Административния съд София-град за 2025 г., с което, на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК, е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател оспорва определението, предмет на касационен контрол като неправилно. Възраженията му се свеждат до това, че същото е постановено при нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – директорът на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) – Бургас не изразява становище по частната жалба в срока по чл. 232 АПК. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като извърши касационна проверка на обжалваното определение на основанията по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, във вр. с чл. 236 АПК, приема следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията за този извод са следните: Производството по адм. дело № 8774/2025 г. на Административния съд София-град е образувано след изпращането по подсъдност от Административния съд – Бургас на жалба от Б. Л. Т. от София срещу писмо, рег. № 251000-21828 от 16.07.2025 г. на директора на ОД на МВР – Бургас. Първоинстанционният съд е установил, че на 04.07.2025 г. Б. Т. подал до директора на ОД на МВР – Бургас Заявление, вх. № 251000-20216 от същата дата (л. 8 от първоинстанционното дело), с което отправил искане да му бъде изплатена сумата от 405, 00 лв. по Изпълнителен лист (ИЛ) № 107/01.07.2025 г. на Районния съд – Несебър (л. 9, пак там), представляваща присъдените в полза на Й. С. Т. по АНД № 20252150200090/2025 г. по описа на този съд разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400, 00 лв., ведно с 5, 00 лв. за държавна такса за издаване на този изпълнителен лист. Приложил издадено в негова полза от Й. Т. пълномощно (л. 10-11, пак там). В отговор, директорът на ОД на МВР – Бургас уведомил заявителя (писмо, с рег. № 251000-21828/16.07.2025 г. – л. 13 от първоинстанционното дело), че представеното пълномощно е с права на генерален пълномощник, но в същото не се съдържа оправомощаване за получаване на парични суми във връзка с изпълнителни производства, поради което същото не дава право на лицето да получи сумата от 405, 00 лв. по ИЛ № 107/01.07.2025 г., издаден от Районен съд – Несебър, от името и за сметка на титуляра на вземането. Указал му е да представи пълномощно, съдържащо представителна власт за получаване на сумата по изпълнителния лист. При така установената фактическа обстановка, решаващият състав на Административния съд София-град е преценил, че Б. Т. не е страна в правоотношението, касаещо изплащането на сумата по изпълнителния лист. Счел е, че доколкото титуляр на паричното вземане е Й. Т., за жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорване на писмото. Отделно от това е приел, че искането за изплащане на сумата по процесния изпълнителен лист не се основава на административно правоотношение, поради което не се касае за искане за извършване на административна услуга по смисъла на § 1, т. 2 от Закона за администрацията (ЗА). Аргументирал се е, че в случая е налице гражданско правоотношение по изпълнение на влязло в сила съдебно решение, което се осъществява по реда на чл. 519 и следващите от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Изложил е аргументи, че от съдържанието на оспореното писмо не се установява органът да е отказал плащане на сумата по изпълнителния лист. С тези мотиви, административният съд е прекратил образуваното пред него производство. Определението е правилно като краен резултат. В резултат на искането на частния жалбоподател за изплащане на сумата по ИЛ № 107/01.07.2025 г., издаден от Районен съд – Несебър, не възниква властническо правоотношение, каквато е характеристиката на административното правоотношение, поради което оспореното в първоинстанционното производство писмо на директора на ОД на МВР – Бургас не представлява изричен отказ за извършване на административна услуга. За изплащането на суми, представляващи вземания срещу държавата по изпълнителни листове, съществува нарочен ред, регламентиран в ГПК – нормата на чл. 519, ал. 2 от с.з., съгласно която кредиторът подава към съответното учреждение искане за плащане на паричното му вземане срещу това учреждение, в което посочва номера на изпълнителния лист. Такива вземания имат частен характер и неизплащането им не е административна дейност. Това означава, че оспореното пред първата инстанция писмо, рег. № 251000-21828/16.07.2025 г., не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по реда на АПК. Спорът между страните е с гражданскоправен характер. Ето защо, като е преценил, че оспорването пред него е без предмет, Административният съд София-град е приложил правилно разпоредбата на чл. 159, т. 1 АПК. С оглед изложеното, определението, предмет на обжалване като правилно, следва на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия