Решение № 3298 от 24.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10536/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. И. Р., чрез адв. Илиева като процесуален представител, против решение № 2518 от 28.05.2025 г., постановено по адм. дело № 54/2024 г. по описа на Административен съд – Благоевград. Касаторът излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Иска отмяната му и присъждане на направените по делото разноски. Ответниците - Х. А. А., Л. Ц. А., И. А. А., В. И. К., Е. И. А., Е. Т. Ш., Ц. Т. Б. и М. И. К., всички чрез пълномощника си адв. Юрукова, в писмен отговор изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Правят искане за присъждане на направените за касационната инстанция разноски. Ответникът – община Разлог, представлявана от кмета К. Г., в писмен бележки изразява становище за основателност на касационната жалба. Ответниците - Р. А. Т. и Н. Й. Д., чрез пълномощника си адв. Богоева, в писмен отговор изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на съдебни разноски в касационната инстанция. Ответникът - С. Й. К., чрез адв. Чолакова като особен представител, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Останалите ответници – началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър – Благоевград, М. К. Б., Б. П. Б., К. П. К., А. Н. Г., Б. В. Д., Т. А. К., Н. А. Г., М. А. Д., Б. Ч. М., М. Л. Г. и И. Л. М. не вземат становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционното производство е образувано по жалби на Р. А. Т., Н. Й. Д., Х. А. А., Л. Ц. А., И. А. А., В. И. К., Е. И. А., Е. Т. Ш., Ц. Т. Б. и М. И. К. срещу действия на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – Благоевград, обективирани в писмо - уведомление изх. № 24-34152/06.11.2023 г., с които по повод заявление на С. Р. с вх. №01-501697-08.09.2021 г. и служебно заявление с вх. № 09-16687-02.11.2023 г. на СГКК – Благоевград е извършено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Разлог, състоящо се в коригиране на границите на поземлени имоти с идентификатори 61813.752.41, 61813.752.42 и 61813.752.445 и допълване на нови поземлени имоти с идентификатори 61813.752.427 и 61813.752.452. С обжалваното решение е обявена нищожността на извършеното с действие, без издаване на заповед, изменение на КККР на гр. Разлог. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспореният административен акт е постановен в рамките на недопустимо производство, проведено в нарушение на чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК. Излага съображения, че преди извършване на процесното изменение е издадена заповед № 17-82-07.04.2022 г. на началника на СГКК - Благоевград, с която във връзка със същото заявление с вх. № 01-501697-08.09.2021 г. на С. Р. е постановен отказ за изменение на КККР на гр. Разлог поради наличие на спор за материално право между нея и собствениците на засегнатите имоти. Счита, че повторно производство за изменение може да се проведе съгласно чл. 53а, т. 1 ЗКИР след решаване на спора за материално право по съдебен ред, като в случая няма данни да е приложен този ред. Сочи, че оспореното изменение на КККР е извършено и въз основа на служебно заявление с вх. № 09-16687-02.11.2023 г. във връзка с непълноти или грешки, или явна фактическа грешка (ЯФГ), отстраняването на които изисква издаването на заповед на съответния началник на СГКК. Обосновава извод, че тъй като вече има влязъл в сила отказ по подаденото пред 2021 г. искане, чийто предмет според становището на вещото лице е идентичен с този на процесното изменение, повторното произнасяне е недопустимо съгласно чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК, съответно оспореният акт се явява нищожен. Достига до заключение, че не са налице данни повторното произнасяне на административния орган да е направено при условията на възобновяване на административното производство по реда на чл. 99 и сл. АПК. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени след обстоен анализ на събраните по делото доказателства, вкл. и заключението на съдебно-техническата експертиза. Подробно са обсъдени възраженията и доводите на страните. Фактическите констатации се подкрепят от приетите доказателства. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Правилно първоинстанционният съд приема, че оспореното изменение на КККР на гр. Разлог е извършено в нарушение на чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК при наличието на предходен влязъл в сила индивидуален административен акт със същия предмет и страни. От събраните по делото доказателства е установено, че със заповед № 17-82-07.04.2022 г. на началника СГКК - Благоевград е постановен отказ за изменение на КККР на гр. Разлог по заявление с вх. №01-501697/08.09.2021 г., който отказ не е обжалван и е влязъл в сила на 15.07.2022 г. Отказът е постановен на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР - поради наличие на спор за материално право във връзка с постъпили възражения на заинтересовани лица, чиито поземлени имоти се засягат от исканото нанасяне на имота на заявителката. Според становището на вещото лице, изразено в открито съдебно заседание в първа инстанция, нанесеният с оспореното изменение поземлен имот с [идентификатор] е идентичен с имота, чието нанасяне е отказано със заповед № 17-82-07.04.2022 г. Това се установява и при извършеното сравняване на скицата - проект към заявлението от 08.09.2021 г. и тази, въз основа на която е извършено процесното изменение на кадастралната карта. Не са налице нови фактически основания за извършеното с действие изменение на одобрената КК на гр. Разлог, изразяващо се в нанасяне на ПИ с [идентификатор]. Установява се идентичност и на страните по двете производства, тъй като адресат на акта е касатора С. Р., чийто имот се нанася в КККР. При така установените факти законосъобразен и обоснован е изводът на съда за недопустимост на образуваното повторно административно производство. Съгласно императивното правило на чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК административният орган проверява предпоставките за допустимостта на искането и за участието на заинтересованите граждани или организации в производството по издаването на индивидуалния административен акт, като първото условие за допустимост на производството е липса на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни. В случая е налице посочената отрицателна процесуална предпоставка, поради което образуваното производство е недопустимо и в този смисъл компетентността на административния орган да постанови последващ административен акт е отпаднала. При тези данни единствената възможност за административния орган да преразгледа въпрос, който вече е решен с влязъл в сила и станал необжалваем административен акт, е по реда на възобновяване на административното производство съгласно чл. 99 и сл. АПК. Въпреки че в уведомленията до заинтересованите страни е посочено, че извършеното изменение е по повод и на първоначалното заявление на С. Р. от 08.09.2021 г., производството, завършило с оспореното изменение, е отделно и не може да се разглежда като възобновяване на това, по което е постановен отказ. Служебното заявление от 02.11.2023 г. не следва да се определи като проявена от административния орган инициатива за възобновяване на административното производство, доколкото в приложената административна преписка липсват данни за наличието на някое от предвидените в чл. 99 АПК основания. Такива не са посочени както в служебната заявка, така и от административния орган. Не се установява и образуване на уреденото в чл. 103 АПК производство по възобновяване. Данни за провеждането му не са съдържат и в представеното пред касационната инстанция становище на изпълнителния директор на АГКК. В него е посочено, че началникът на СГКК - Благоевград е процедирал неправилно по реда на чл. 54 ЗКИР във връзка с подаденото до него заявление, по което е постановен влезлия в сила отказ. Неоснователно е възражението на касаторката, че първоинстанционният съд неправилно възприема заявлението от 08.09.2021 г. като искане за нанасяне на настъпили промени в кадастралния регистър на недвижимите имоти, докато същото реално се отнася до издаването на скица-проект и едва след съставяне на констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот на нейно име със служебното заявление от 02.11.2023 г. е сложено началото на производството по изменение, съответно двете производства пред СГКК не са идентични. Видно от представеното по делото заявление с вх. № 01-501697/08.09.2021 г. с него са заявени три отделни услуги: нанасяне на настъпили промени в кадастралната карта, нанасяне на настъпили промени в кадастралния регистър на недвижимите имоти и издаване на скица за имот или сграда в урбанизирана територия. Действително по делото е представена скица-проект №15-1059801-29.09.2021 г., в която е посочено, че същата е издадена въз основа на заявлението от 08.09.2021 г., но това не променя извода, че по същото заявление е образувано производство за изменението на КККР въз основа на издадения на името на касаторката нотариален акт за собственост № 89, том IV, рег.№ 4968, дело № 654 от 18.10.2021 г. (вписан в Службата по вписванията - гр. Разлог с № 108, т. 20, д. 2818, вх. рег. №5728/18.10.2021 г.), съставен по реда на чл. 587, ал. 1 ГПК. Независимо че издаването на нотариалния акт следва подаването на заявлението, доказателство, че актът за собственост е представен за извършване на заявените услуги за промяна на КК и КР, е посочването му в уведомленията за започнала процедура по изменение на КККР до заинтересованите страни (изх. № 24-35205-20.12.2021 г., № 24-35204-20.12.2021 г. и № 24-34037-08.12.2021 г.). Следователно, в хода на проведеното от административния орган производство по заявлението от 08.09.2021 г. този нотариален акт е представен, поради което е следвало да бъде съобразен при произнасянето на административния орган. Въпреки това постановеният отказ за изменение на КК е в хипотезата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Неоснователно е наведеното в касационната жалба възражение, че първоинстанционният съд неправилно приема оспореното изменение като такова по чл. 54 ЗКИР, като в действителност същото е извършено по реда на чл. 53а ЗКИР, при което не се изисква издаване на заповед на началника на СГКК, а промяната се отразява служебно с постъпване на акт за собственост. Изменението на КККР по чл. 52 ЗКИР и по чл. 54 ЗКИР се извършва в две отделни процедури по ЗКИР, които започват и протичат по различен ред, съответно приключват с различни актове. Разпоредбата на чл. 53а, ал. 1 ЗКИР предвижда, че в случаите по чл. 52 ЗКИР измененията в КККР се извършват без издаване на заповед, докато чл. 54, ал. 4 ЗКИР изисква издаването на такава. Действително процедурата по чл. 52 ЗКИР е специална спрямо тази по чл. 54 ЗКИР, като при извършването на изменение в КККР в хипотезата на чл. 52, ал. 1, т. 5 ЗКИР не се дължи преценка за наличието на спор за материално право. От наличните данни по делото се установява, че със заявлението от 08.09.2021 г. е инициирано производство по изменение на КККР именно на основание чл. 52, ал. 1, т. 5 ЗКИР във връзка със снабдяване с акт за придобито по давност право на собственост или друго вещно право върху недвижим имот (в относимата редакция ДВ, бр. 57 от 2016 г.). Въпреки това процедурата приключва с отказ за изменение на КККР поради наличие на спор за материално право. Срещу този отказ заявителката е имала възможност да се защити, като го оспори по съдебен ред, но след като правото на жалба не е упражнено, отказът влиза в сила и става стабилен административен акт. Именно в съдебното производство е могла да релевира своите доводи относно реда и основанието, на което е заявила искането си. Дори административният орган да сочи, че производството, в което е извършено оспореното изменение на КККР, е образувано по повод заявление от 08.09.2021 г. и служебно заявление от 02.11.2023 г., се касае за ново производство, което не може да се квалифицира като възобновяване на предходното такова. В служебното заявление отново е посочено, че същото се отнася до нанасяне на установени непълноти и грешки или ЯФГ, за които е приложим чл. 54 ЗКИР, съответно чл. 53б ЗКИР. Независимо от това органът извършва изменението на КК без издаване на заповед. Касае се за проведено повторно производство по същото заявление и при идентични фактически обстоятелства, което приключва с позитивен акт при наличието на влязъл в сила предходен отказ, постановен по същото искане. Ето защо, изводът на първоинстанционния съд за нищожност на осъщественото с действие изменение на КК е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и с оглед своевременно заявеното искане за присъждане на разноски С. И. Р. следва да бъде осъдена да заплати в полза на ответниците Х. А. А., Л. Ц. А., И. А. А., В. И. К., Е. И. А., Е. Т. Ш., Ц. Т. Б. и М. И. К. такива в размер на 1450 евро, представляващи адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита и съдействие от 05.01.2026 г. Претендираните от Р. А. Т. и Н. Й. Д. съдебни разноски не се присъждат поради липса на представени доказателства за тяхното плащане. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение