Определение № 5039 от 11.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3961/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. В. К., понастоящем в Затвора в [населено място], срещу Разпореждане по входящ номер № 26423 от 11.12.2025 г. от 12.03.2026 г. на Председателя на Трето отделение на Върховния административен съд (ВАС), с което на основание чл. 213а, ал. 8 във вр. с ал. 1, изр. последно от АПК е върната подадената от Г. В. К. „частна жалба“ с вх. № 26423 от 11.12.2025 г. против Решение № 11799 от 20.11.2025 г. постановено по адм. дело № 1420/2025 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение. Искането е за отмяна на казаното разпореждане, по съображения, които се свеждат до оплаквания за нарушено право на защита. Настоява, че за пореден път е получил отказан за освобождаване от държавна такса; че не е получил отговор на исканията си за назначаване по реда на Закона за правната помощ (ЗПП) на конкретен процесуален представител; че не познава българските закони и е чужденец, който не владее български език. Счита, че поради изложеното се е стигнало до нарушаване на правата му и отказ от правосъдие. Настоява за отмяна на обжалваното разпореждане и отмяна на Решение № 11799/20.11.2025 г. постановено по адм. дело № 1420/2025 г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – София-област (АССО). В частната жалба са инкорпорирани и искания за освобождаване от държавна такса (ангажирани са и доказателства), за предоставяне на правна помощ „по адм. дело № 1420/2025 г. и адм. дело № 849/26 г.“, за назначаване на преводач на руски език и назначаване на СМЕ. Така направеното искане за освобождаване от държавна такса се явява процесуално недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане. Нормата на чл. 213а, ал. 7 от АПК изрично предвижда недължимост на държавна такса по частни жалби, подадени против актовете визирани в същата правна норма, вкл. и тези по ал. 1, изр. последно, което прави искането недопустимо. Искането за предоставяне на правна помощ по „адм. дело № 1420/2025 г. и адм. дело № 849/26 г.“ също е недопустимо – настоящият 5-членен състав на Първа колегия на ВАС съд не е компетентният по смисъла на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 21, т. 2 от Закона за правната помощ (ЗПП) да се произнесе орган. В настоящото производство субсидиарно приложими са правилата на касационното производство (така чл. 236 от АПК), където са допустими единствено и само писмени доказателства (така чл. 219, ал. 1 от АПК), поради което и искането за допускане на СМЕ е неоснователно. Неоснователно е и искането за назначаване на преводач. Действително нормата на чл. 14, ал. 1 от АПК предвижда, че българският език е този, на който се водят производствата по този кодекс, като съгласно ал. 2 на лицата, които не владеят български език, се назначава преводач на родния им или други посочен от тях език. Същественото е, че производството пред настоящия 5-членен състав на ВАС се развива в закрито съдебно заседание; всички книжа по делото, депозирани лично от Г. К., вкл. и настоящата частна жалба, са написани на български език при осъществен превод от руски с помощта на трето лице, което обосновава извода, че на този етап от процеса не е необходимо назначаването на преводач от български на руски и обратно. По частната жалба Върховният административен съд, петчленен състав, Първа колегия, намира същата за допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 от АПК, а разгледана по същество – за неоснователна по следните съображения: С обжалваното разпореждане председателят на Трето отделение на Върховния административен съд съобразно правомощията му, дефинирани в чл. 213а, ал. 8 от АПК, и на основание чл. 213а, ал. 1, изр. последно от АПК е върнал „частна жалба“ с вх. № 26423 от 11.12.2025 г., подадена от Г. В. К. против Решение № 11799/20.11.2025 г., постановено по адм. дело № 1420/2025 г. по описа на ВАС, трето отделение. За да постанови този правен резултат Председателят на Трето отделение на ВАС е приел, че страната не е изпълнила в срок указанията за отстраняване нередовностите на така подадената „частна жалба“. От данните по делото е видно, че Г. В. К. е подал „частна жалба“ с вх. № 26423 от 11.12.2025 г. по описа на ВАС, насочена срещу Решение № 11799 от 20.11.2025 г., постановено по адм. дело № 1420/2025 г. по описа на ВАС, трето отделение, с което в производство по чл. 208 и сл. АПК е оставено в сила Решение № 67 от 10.01.2025 г. постановено по адм. дело № 869/2024 г. по описа на АССО. Изложените съображения могат да бъдат обобщени така: вписаното в Решението на ВАС, че е „окончателно“, е „манипулативно и измамно“; че съставът на ВАС не му е предоставил правна помощ; че АССО и ВАС „спасяват от отговорност АССГ и администр. [заличен текст]“, прикриват „лъжа, нарушенията и лошите условия в [заличен текст]“, при наличието на доказателства – доклад на БХК. Заявеното искане е за отмяна на Решение № 11799 от 20.11.2025 г., постановено по адм. дело № 1420/2025 г. по описа на ВАС и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на ВАС или на АССО. Поискано е освобождаване от заплащане на държавна такса по делото, както и предоставяне на безплатна правна помощ от адв. Р. Рашков – САК, изявено е желание и за назначаване на преводач от и на руски език. С Разпореждане по входящ номер № 26423 от 11.12.2025 г. от 15.12.2025 г. на Председателя на Трето отделение на ВАС, така подадената „частна жалба“ е оставена без движение, като неотговаряща на изискванията на чл. 213, т. 3 вр. и с чл. 242а АПК, като е указано на Г. К. в 7-дневен срок от съобщението: 1. да посочи дали така подадената жалба представлява касационна жалба против окончателно Решение № 11799 от 20.11.2025 г., постановено по адм. дело № 1420/2025 г. по описа на ВАС, трето отделение, или искане за отмяна на влязло в сила Решение № 11799 от 20.11.2025 г., постановено по адм. дело № 1420/2025 г. по описа на ВАС, трето отделение, като ако се касае за искане за отмяна, то следва точно и мотивирано да изложи основанията по чл. 239 АПК за отмяна на влязлото в сила решение, както и 2. Ако се касае за искане за отмяна, следва да внесе сумата от 30 лева държавна такса, дължима за разглеждане на искането за отмяна по сметка на Върховния административен съд, като представи документ за платената държавна такса. Изрично е указано на жалбоподателя, че при неизпълнение на указанията в срок жалбата ще бъде върната на подателя й. Това разпореждане е връчено на К. чрез администрацията на Затвора в [населено място], като по делото е постъпила молба вх. № 61 от 05.01.2026 г. по описа на ВАС, с което се правят искания за освобождаване от заплащане на държавна такса, за предоставяне на правна помощ с назначаване на лицето адв. К. Трильовска, за назначаване на преводач от и на руски език, за отвод на съдия Марио Димитров; приложени са декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК, както и допълнителни документи относно личното състояние на жалбоподателя. Поради неотстраняване на констатираните нередовности в дадения за това срок с Разпореждане от 09.01.2026 г. на Председателя на Трето отделение на ВАС е върната на К. подадената от него „частна жалба“ вх. № 26423 от 11.12.2025 г. против Решение № 11799 от 20.11.2025 г. постановено по адм. дело № 1420/2025 г. по описа на ВАС, трето отделение. Това Разпореждане е отменено с Определение № 1903/18.02.2026 г., постановено по адм. дело № 894/2026 г. по описана ВАС, 5-членен състав, с връщане на делото на Председателя на Трето отделение на ВАС със задължителни указания за надлежното съобщаване на Г. К. чрез назначения му по Закона за правната помощ представител адв. Т. Тодоров на разпореждането по вх. № 26423/11.12.2025 г. от 15.12.2025 г. на председателя на Трето отделение на ВАС. След изпълнение на така дадените указания и връчване на 24.02.2026 г. лично на адв. Тодоров на препис от Разпореждане по вх. № 26423/11.12.2025 г. от 15.12.2025 г. на Председателя на Трето отделение на ВАС и констатираната липса на изпълнение на дадените указания в срок е последвало постановяване на процесното Разпореждане по входящ номер № 26423 от 11.12.2025 г. от 12.03.2026 г. на Председателя на трето отделение на ВАС, с което на основание чл. 213а, ал. 8 във вр. с ал. 1, изр. последно от АПК е върната подадената от Г. В. К. „частна жалба“ с вх. № 26423 от 11.12.2025 г. против Решение № 11799 от 20.11.2025 г. постановено по адм. дело № 1420/2025 г. по описа на ВАС, трето отделение. Така постановеното разпореждане е правилно. Всяко едно искане, с което съдът е сезиран, следва да отговаря на необходим набор от законоустановени изисквания, чиято цел е да се определят видът и обемът на търсената защита (а това съобразно диспозитивното начало в процеса е задължение на страната, а не на съда – чл. 6, ал. 2 от ГПК), за да се стигне до окончателното и задължителното разрешаване на конкретен правен спор за защита на правата и законните интереси на субектите. Конкретно изискванията към съдържанието, формата и приложенията на касационните жалби при оспорване по реда на истанционния контрол на съдебните актове са дефинирани в чл. 212 и чл. 213 от АПК, а тези относно исканията за отмяна на влезлите в сила съдебни решения са дефинирани в чл. 241 във вр. и с чл. 212 и чл. 213 от АПК. Във всяка една от посочените хипотези съдът е длъжен да провери редовността на касационната жалба (чл. 213а от АПК), респ. на искането за отмяна (чл. 242 във вр. с чл. 241 от АПК), и в случай, че не отговаря на съответните изисквания за редовност, на иницииралия производството правен субект се изпраща съобщение да отстрани допуснатите нередовности в 7-дневен срок. При неизпълнение касационната жалба, съответно искането за отмяна, се връща. В случая много точно органът по чл. 213а, ал. 8 от АПК е преценил, че подадената „частна жалба“, предвид нейното конкретно съдържание, не дефинира в пълнотата, изисквана от закона, вида и обема на търсената защита, поради което и е сторил необходимото и е изпълнил нормативното си задължение да даде указания на оспорващия за отстраняване на този пропуск. Именно неизпълнението на така дадените указания от страна на К., въпреки надлежното му уведомяване, вкл. и чрез назначения му процесуален представител, води до прилагане правните последици на чл. 213а, ал. 1, изр. последно от АПК. Не могат да се приемат за основателни аргументите, изложени от частния жалбоподател за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. По отношение оплакванията, че не владее български език, следва да се подчертае че нищо от доказателствата по делото, вкл. и съдържанието на подадените „частни жалби“, не обосновава извод, че лицето не е било запознато на разбираем за него език със съдържанието на постановените от Председателя на Трето отделение на ВАС разпореждания. В нито един документ по делото К. не е посочил на своя или на друг език, че именно поради този факт не разбира написаното и не е разбрал същността на коментираните разпореждания. Напротив в пълнота е упражнил правото си на защита, вкл. и посредством предприетото оспорване в законоустановения за това срок. Или не може да се приеме, че е допуснато нарушение на чл. 14, ал. 2 от АПК. Не отговаря на фактите по делото и оплакването, че Председателят на Трето отделение на ВАС е отказал освобождаване от заплащане на държавна такса, а още по-малко – че именно това е причината за прилагане на правните последици на чл. 213а, ал. 1, изр. последно от АПК. За яснота на частния жалбоподател следва да се посочи, че произнасяне по искането за освобождаване от държавна такса е дължимо единствено в хипотезата на изпълнение основното указание за ясно и точно конкретизиране на предмета на търсената защита. Предвид предоставената на К. правна помощ по чл. 23, ал. 2 от ЗПП в производството по адм. дело № 869/2024 г. по описа на АССО е изпълнен фактическият състав на чл. 227а, ал. 2, предл. второ от АПК и не се дължи заплащане на държавна такса за касационно обжалване, съответно – искането по чл. 83, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК би било относимо единствено и само в хипотезата на производство по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Оплакванията за нарушено право на защита предвид липсата на произнасяне по искането за замяна на назначения процесуален представител също се възприемат за неоснователни. Искане в този смисъл не е отправено при подаването на т.нар. „частна жалба“ вх. № 26423/11.12.2025 г., нито с последвалото „искане“ с вх. № 61 от 05.01.2026 г. („искане: № 5542 по номерацията на оспорващия). Такова нарушение не е констатирано, респ. не са давани указания в този смисъл и с Определение № 1903/18.02.2026 г., постановено по адм. дело № 894/2026 г. по описана Върховния административен съд, 5-членен състав. Същественото е, че още първоинстанционният съд (АССО) е предоставил правна помощ по смисъла на чл. 21, т. 2 от ЗПП на ищеца Г. В. К., изразяваща се в процесуално представителство по адм. дело № 869/2024 г. по описа на АССО до приключване на делото във всички съдебни инстанции, и съобразно правомощията си по чл. 26, ал. 2 от ЗПП е назначил адвоката, посочен от Адвокатския съвет. По делото няма данни така предоставената правна помощ да е прекратена в някоя от хипотезите на чл. 24а от ЗПП, нито да е изпълнен фактическият състав на чл. 26, ал. 6 от ЗПП, за да е било необходимо ново произнасяне. Действително съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 5 от ЗПП назначеният адвокат може да бъде заменен по искане на органа по чл. 25, ал. 1 или 2 по реда, по който е назначен, като замяната може да се извърши служебно от органа по чл. 25, ал. 1 или 2, по искане на адвокатския съвет, на страната в производството или на назначения адвокат. Преценката е всякога конкретна и според фактите по конкретното производство, вкл. и с оглед ползите за самата страна. Дори и да се приеме, че частната жалба на К. против Разпореждане от 09.01.2026 г. на Председателя на Трето отделение на ВАС, инкорпорира едно такова искане, при съобразяване конкретиката на казуса не може да се приеме, че липсата на произнасяте по реда на чл. 26, ал. 5 от ЗПП, е довело до нарушаване правото му на защита, вкл. и при съобразяване сроковете по чл. 240 от АПК. Подадена касационна жалба срещу Решение № 11799 от 20.11.2025 г. по адм. дело № 1420/2025 г. по описа на ВАС, трето отделение, би била процесуално недопустима на основание чл. 215, т. 4 от АПК и подлежаща на оставяне без разглеждане с прекратяване на производството по нея (чл. 213а, ал. 2 от АПК). Даденото в Решение № 11799 от 20.11.2025 г. по адм. дело № 1420/2025 г. по описа на ВАС, трето отделение, указание за неговата „окончателност“, съответства на закона. Този съдебен акт е постановен в производство по чл. 208 и сл. от АПК, по касационна жалба на Г. К. срещу Решение № 67 от 10.01.2025 г., постановено по адм. дело № 869/2024 г. по описа на АССО. Решението на тричленния състав на ВАС, с което е разгледана по същество касационната жалба, с оставянето в сила на съдебния акт на първата съдебна инстанция, не подлежи на обжалване. Последното произтича от установената с чл. 131 от АПК двуинстанционност на съдебните производства по АПК, израз на което е и изричната норма на чл. 223 от АПК, съгласно която „Касационното решение е окончателно“. От своя страна производството по отмяна, уредено в глава четиринадесета на АПК (чл. 237 и сл.), представлява извънреден способ за защита срещу неправилни влезли в сила съдебни актове – решения, определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Като средство за извънинстанционен контрол, отмяната се допуска само на основанията, лимитативно установени в разпоредбата на чл. 239 от АПК и само по отношение на актовете, посочени в чл. 237, ал. 1 от АПК. Производството по чл. 239 и сл. АПК не представлява нова инстанция по съществото на спора и не допуска повторно разглеждане на въпросите относно правилността на съдебния акт. Или в случая за частния жалбоподател стои възможността да направи искане за предоставяне на безплатна правна помощ от вида консултация и/или подготовка на документи с оглед на постигане на споразумение преди започване на съдопроизводството или за завеждане на дело – чл. 21, т. 1 от ЗПП. Компетентен да се произнесе по едно такова искане е Председателят на Националното бюро за правна помощ (чл. 25, ал. 2 от ЗПП). В рамките именно на този вид правна помощ, оспорващият би могъл да получи квалифицирано и ефективно съдействие от правоспособен юрист (адвокат), запознат с българските закони, с цел защита на правата и законните му интереси. При така изложените доводи постановеното разпореждане, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,