Определение № 104 от 29.05.2019 г. на ВКС по т. д. № 2549/2018 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Постъпила е молба от „Хидравлика 96”ООД, с искане за допълване на определение № 165/03.04.2019 г. по т.д.№ 2549/2018 г., с присъждане в полза на същото дружество разноски за касационното производство, в размер на 21 000 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на страната по делото. Ответната страна – М. Ш. – оспорва молбата, поради прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение,на основание чл.78 ал.5 ГПК, позовавайки се на определения в Наредба № 1 /2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимално дължим размер, съобразно предмета на касационно обжалване, и на липсата на основание за надхвърлянето му, доколкото в касационното производство не са били предмет на обсъждане нови факти и обстоятелства, налагащи нов правен анализ или ново, различно тълкуване на закона. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че молбата е депозирана в срока по чл.248 ал.1 ГПК, считано от постановяване на определение № 165/03.04.2019 г., в производство по чл.288 ГПК по настоящото дело, с което касационното обжалване, по подадената от М. Ш. жалба, не е допуснато. За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното: Защитата на ответната страна в настоящото производство е ограничена до подаване отговор на касационната жалба от трима процесуални представителя на страната, към който отговор е приложен договор за правни услуги, сключен със същите, в който е договорено, и посочено като изплатено по сметка, адвокатско възнаграждение в размер на 21 000 лева. Искането за присъждане на разноски е направено своевременно и е доказано тяхното понасяне в претендирания размер, вкл. издължаването им по посочения начин – по банков път. Чл.7 ал.2 т.5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и материалният интерес на касатора – 519 415,21 лева - предпоставят минимално адвокатско възнаграждение за цялостна защита в касационното производство, в размер на 11 918,31 лева. Съгласно чл.9 ал.3 от Наредбата, с оглед обхвата на осъществената защита – отговор на касационна жалба, същото възлиза на 8 938,73 лева / ѕ от 11 918,30 лева /. За да прецени основателността на възражението по чл.78 ал.5 ГПК, настоящият състав съобрази, че касационното производство не предпоставя, нещо повече – не допуска разглеждането на нови факти и обстоятелства, в обосноваване на правни доводи по основателността на иска, невъведени предходно и в този смисъл облекчава осъществяваната защита в тази инстанция. Съобрази също, че спорният въпрос, въведен като значим за допускане на касационното обжалване, както и за произнасяне по съществото на спора в касационна инстанция, е един единствен – начина по който следва да се определи паричната стойност на дружествения дял на напуснал съдружник в ООД / ищцата / - по консолидиран междинен счетоводен баланс на дружеството, в качеството му на дружество – майка, притежаващо акции от капитала на друго дружество /АД /, на основание чл.37 ЗСч. /отм./, както поддържа ищцата, или по индивидуалния междинен счетоводен баланс на дружеството, съгласно чл.125 ал.3 ТЗ, както е приел съда. С оглед така съобразеното настоящият състав намира, че договореното възнаграждение е прекомерно за сумата над 10 000 лева, до която следва да бъде възмездено. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение