Определение № 210 от 16.12.2013 г. на ВКС по н. д. № 2265/2013 г.

Производството е по реда на чл.43 НПК. С определение № 788 от 22.11.2013 г. по нахд 2503/13 г. съдия-докладчик при Районен съд-гр.Стара Загора прекратил съдебното производство по делото и изпратил същото на ВКС по компетентност, с оглед на правомощията по чл.43, т.1 НПК. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура писмено е изразил становище за основателност на искането за промяна на подсъдността. Като съобрази горното и след проверка на относимите обстоятелства, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Искането е неоснователно. СЗРС приел, че, щом актосъставителят и двамата свидетели по акта за установяване на административно нарушение са с местоживеене в гр. Бургас, това очертава предпоставките на чл.43, т.1 НПК. Добре е видно, че жалбоподателят е оспорил не само процесуалната издържаност на НП, но и неговата основателност, а това предпоставя отчитане местоживеенето не само на жалбоподателя, но и на шестте деца, изрично посочени в съобразителната част на постановлението, което е под района на СЗРС. Водим от изложеното Върховният касационен съд, първо наказателно отделение