Определение № 315 от 28.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2408/2014 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е определение № 23537/12.12.2013 на Софийския градски съд по ч.гр.д. № 12853/2013, с което е потвърдено определението на Софийския районен съд от 09.04.2013 г. по ч.гр.д. № 1391/2012, с което е оставено без разглеждане възражение срещу заповед за незабавно изпълнение. Недоволна от определението е жалбоподателката В. С. Н., представлявана от адв. Е. паскалев от САК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за значението на удостоверяването на мястото на връчване от връчителя и за възможността връчването на друго лице да бъде извършено на различно място от адреса за призоваване, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определениe е въззивно и с него се дава разрешение по съществото на друго производство, намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че заповедта за незабавно изпълнение е връчена на сестрата на длъжницата, която има същия регистриран настоящ адрес на 15.03.2012 г. със задължението да я предаде на адресата. Връчителят не е удостоверил мястото на връчване, но е удостоверил съгласието за получаване на съобщението и поемането на задължението книжата да бъдат предадени на адресата, поради което срокът за подаване на възражение е изтекъл на 29.03.2012 г., а то е подадено повече от година по-късно – на 02.08.2013 г. Наличието на особени непредвидени обстоятелства, поради които книжата не са предадени своевременно е основание за възстановяване на срока. Ответникът по жалба „Р. ” ЕАД, не взема становище. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатите правни въпроси обуславят решението по делото, но те не са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд нито се разрешават противоречиво от съдилищата. Те нямат също и значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че мястото на връчване има значение когато адресатът, пълномощникът или съответното друго лице откаже да приеме съобщението и то е връчено при отказ. Когато съобщението от прието, мястото на връчване е без правно значение. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение