Определение № 238 от 10.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1449/2019 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 154404/23.11.2018 г. на Б. Н. Т. и Г. Н. К. за отмяна на решение № 3534 от 04.06.2018 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 16624/2017 г. за потвърждаване на решение от 23.06.2017 г. по гр.д. № 67371/2016 г.на Софийски районен съд, с което искът на „Топлофикация- София“ ЕАД по чл.422 вр чл. 415, ал. 1 ГПК срещу молителите и тяхната майка С. Б. К. за главница от доставена, но незаплатена топлинна енергия, в размер на 3148.18 лв е уважен. В молбата се излагат твърдения,че молителите са узнали за постановеното решение на 23.10.2018 г. при случайна справка в архива на СРС.Същото не им е връчвано,не им е съобщавано.Към момента на узнаване на решението от тях майка им С. К. е била починала.А междувременно срещу тримата ответници по решението е образувано изпълнително дело,като приложения по него изпълнителния лист нямал печат на СРС. Приложили са копие, на което не личи печат От „Топлофикация София“ ЕАД и „МХ Елвеко ООД“ като помагач на ищеца не е постъпило писмено становище. Молбата за отмяна е насочена срещу влязло в сила съдебно решение, формиращо сила на пресъдено нещо и изхожда от заинтересована по см. на чл. 303, ал. 1 ГПК страна ,но е недопустима и следва да се остави без разглеждане като подадена след преклузивния тримесечен срок по чл. 305 ГПК. Относно срока молителите поддържат твърдение за невръчване на препис от въззивното решение и доколкото с молбата се навежда нарушено право на участие основанието по чл. 303, ал.1, т. 5 ГПК, срокът по чл. 305 т.5 ГПК тече от узнаване на решението, но не субективното узнаване на сочената от тях дата ,а в случая от постановяване на решението, тъй като същото е необжалваемо и за съда не съществува задължение да връчва препис от него, или съобщение за постановяването му. Производството пред СГС е било образувано по обща въззивна жалба на ответниците по иска, включително настоящите молители Страните поискали отмяна са надлежно конституирани и редовно призовани за ОСЗ. Решението е влязло в сила от деня на обявяването му на 04.06.2018г. Обявяването на акта е начина за уведомяване на страната за постановени необжалваеми съдебни актове и страната е в обективна възможност, като положи дължимата грижа, да узнае за решението. Броен от датата 04.06.2018 г. срокът по чл. 303, ал.1, т. 5 ГПК е изтекъл на 04.09.2018 г. а молбата е подадена на 23.11.2018 г. На следващо място твърдението, че към датата на „узнаване” на решението 23.10.2018 г третата ответница, майка на молителите и също страна във въззивното производство е починала (след обявяване на окончателното решение), не може да се подведе към нито един от съставите по чл. 303, ал.1 ГПК. Това фактическо твърдение е ненадлежно като основание за отмяна на постановеното решение съгл. приетото в мотивите на т. 10 на ТР №7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. както и твърдението, че изпълнителният лист, по който е образувано изпълнителното дело, е без печат на издалия го съд. Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на III–то г.о.,