Решение № 7377 от 01.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2501/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) чрез процесуален представител, срещу решение № 8644 от 19.12.2025 г., постановено по административно дело № 83/2025 г. от Административен съд Хасково в частта, с която е отменено негово Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 изх. № 02-260-6500/2179#7 от 13.12.2024 г.(УП), в частта на извършените намаления по: подмерки 13.1/HP 1 в размер на 1862.41 лева, по подмярка 13.2/HP 2 в размер на 187.93 лева, по СЕПП в размер на 3377.02 лева и по ЗДП в размер на 2605.77 лева и преписката му е върната за ново произнасяне. По наведени доводи за неправилност на решението се иска отмяната му, а при условията на евентуалност да върне делото за ново разглеждане от друг състав, както и да му бъдат присъдени направените деловодни разноски вкл. юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното и претендирано като разноски възнаграждение за адвокат от насрещната страна в условията на евентуалност. Ответникът по касационната жалба – Ф. Г. С. в представен от процесуален представител писмен отговор оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но в обжалваната му част при неправилно приложение на материалния закон. Решението е законосъобразно. За да отмени процесното УП в частта му, в която ДФЗ – РА е извършела намаления на сумите за подпомагане по подмярка 13.1/HP 1 (компенсационни плащания в планински райони), подмярка 13.2/HP 2 (компенсационни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения) по СЕПП (Схема за единно плащане на площ) и по ЗДП (Схема за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда) в размер на 2605.77 лева по заявлението на земеделския производител с УРН [номер] Ф. С. първоинстанционният съд приема, че приетият от органа размер на недопустима площ в размер на 5,73 ха не е установен по безспорен и категоричен начин, а от събраните в хода на производството доказателства е установено, че същата е в по-малък размер. Този извод е базиран на установеното от вещото лице, изготвило приетата по делото и неоспорена от страните съдебно агрономическа експертиза. Вещото лице е установило несъответствия с изводите на органа по отношение на приетата за недопустима площ, въз основа на проверка и анализ на представените по делото доказателства. При това АС Хасково е изложил подробно установените факти по отношение на всеки конкретен парцел, които не са оспорени от страните. Настоящият състав споделя изводите му в тази насока, изложени в мотивите, които възприема изцяло на основание чл. 221, ал.1 АПК. С касационната жалба тези фактически установявания не са оспорени, като не са представени и доказателства, които да ги опровергават, с оглед на което настоящият състав приема посочените факти за установени. При това съдът правилно е приложил разпоредбите на Наредба № 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ като е въз основа на доказателствата е приел, че разпоредбата на чл. 7 в случая не е приложена, макар да са налице доказателства за това, че земеделската култура може да бъде установена по остатъци от нея; както и тази по чл. 6 регламентираща кога земите по угар са допустими за подпомагане. По отношение на парцелите, заявени за подпомагане и посочени като недопустими в таблица 1 от обжалваното пред АС Хасково УП в обжалваното пред настоящия състав решение е прието, че органът при постановяването му не е изяснил в пълнота релевантните за спора факти, като конкретно е посочено по парцели и по вид култури и начин на трайно ползване на парцелите защо приема, че посочената в него като недопустима площ в размер на 5,73 ха, а е в по-малък размер. Тези изводи са базирани на установеното от назначената по делото съдебно агрономическа експертиза, липсват доказателства, които да воят до обратен извод. Ето защо правилно съдът е приел, че изводите на органа в тази му част са необосновани. При извършената проверка за постановяване на акта в съответствие с предвидените съдопроизводствени правила настоящият състав не констатира допуснати нарушения. Решението е обосновано. Съдът е изяснил релевантните за спора факти, а правните му изводи са изложени подробно и аргументирано. Наведените доводи, че при постановената отмяна на акта в посочената му част и връщането за ново произнасяне не са дадени конкретни указания са неоснователни, тъй като при новото произнасяне органът следва да се съобрази с направените констатации относно установените факти и приложението на относимите норми, като прецизират площите, за които е установена недопустимост, базирайки се на събраните в хода на съдебното и административното производство доказателства. В тази насока следва да бъде посочено задължението на органа да постанови акта си при спазване на задълженията си по чл. 35 АПК и предвид задължението му да установи съществуването на фактическите основания, посочени в него и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че решението на АС Хасково в обжалваната му част е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. В останалата част решението е влязло в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение