Определение № 1895 от 18.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1141/2024 г.

Производство по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба, вх. № 6471/25.01.2024 г. по регистъра на Районен съд – Варна, подадена от Л. И. К. чрез адв. П. за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, на влязлото в сила решение № 17 от 09.01.2024 г. по гр. д. № 2342/2023 г. на Окръжен съд – Варна (ОС – Варна). С последното е отменено изцяло решение № 3445/26.10.2023 г. по гр. д. № 6309/2023 г. на Районен съд – Варна и вместо него е постановено друго, с което молителят е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Н. Н. Р. и е осъден да заплати ГЛОБА в размер на 200 лв. в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС - Варна, ведно с дължимата за производството пред двете съдебни инстанции държавна такса, както и да заплати разноските на другата страна и е постановено издаването на заповед за защита. Насрещната страна не е подала отговор на молбата за отмяна. Върховният касационен съд, като обсъди по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК наличието на предпоставките за допустимост на подадената молба за отмяна, приема следното: Молбата за отмяна на горепосоченото влязло в сила решение е процесуално недопустима. Съгласно разрешенията в ППВС № 2/29.09.1977 г. и ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС като извънредно процесуално средство за съдебен контрол на неправилни решения, отмяната не може да се приложи по отношение на всички съдебни актове, а само по отношение на тези от тях, които се ползват със сила на пресъдено нещо. Ето защо отмяната по чл. 307 ГПК е неприложима спрямо съдебни актове, които не отговарят на конкретни характеристики, които свързват правните последици от произнасянето на съда с правния ефект на силата на пресъдено нещо със съдържанието, което тя има по отношение на съдебно решение, с което се разрешава материалноправен спор. В случая молбата за отмяна е подадена срещу влязъл в сила съдебен акт (въззивно решение), което е постановено по ЗЗДН, в производство по спорна съдебна администрация. Същото решение е от категорията съдебни актове, имащи за предмет промяна на граждански правоотношения на страните, която не произтича от упражняване на конкретно право, а от разрешението, постановено от съда, с оглед уреждане на правоотношенията, въз основа на факти, преценявани по целесъобразност. Разглежданата категория актове, към които принадлежи и решението, чиято отмяна се иска не формират сила на пресъдено нещо и не подлежат на отмяна по реда на Глава 24 ГПК, в какъвто смисъл са задължителните указания, дадени с т. 4 от цитирания по - горе тълкувателен акт. Предвид на изложеното, молбата за отмяна като недопустима следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство следва да се прекрати. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на III г. о.