Определение № 693 от 22.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 2751/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК, вр. с чл. 629а, ал. 6 от ТЗ. Образувано е по частна жалба, подадена от „СКОРПИО“ ЕООД - молител в производство по молба с правно основание чл. 625 от ТЗ, с искане за откриване на производство по несъстоятелност на „АТОН-2“ АД, ЕИК:[ЕИК], срещу определение № 127 от 14. 04. 2022 г., постановено от Великотърновски апелативен съд по в.т.д./н./ № 64 по описа на съда за 2022 г. С обжалваното определение е оставена без уважение молба с вх. № 1663/30. 03. 2022 г., подадена от частния жалбоподател с искане на основание и по реда на чл. 629а от ТЗ, да бъдат допуснати предварителни обезпечителни мерки в производството, чрез налагане на възбрана върху подробно описани в молбата за допускане на обезпечение и в обжалваното определение, недвижими имоти. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, иска се отмяната му и по същество - допускането на исканите предварителни обезпечителни мерки. Ответникът по жалбата не взема становище по същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и оплакванията в частната жалба, намира следното: Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество същата е неоснователна. Като вид обезпечение, допускането на предварителни обезпечителни мерки по реда на чл. 629а от ТЗ, на общо основание предпоставя допустимост и вероятна основателност на молбата на кредитора с правно основание чл. 625 от ТЗ. По-натам, съгласно разпоредбата на чл. 629а, ал. 1 ТЗ, предварителни обезпечителни мерки се допускат, ако това се налага за запазване на служещото за общо удовлетворяване на кредиторите, имущество на длъжника, т.е. предварително обезпечение се допуска само при условие, че по делото се установи специфичната за това производство обезпечителна нужда – да съществува реална опасност длъжникът да застраши интересите на кредиторите си, като с цел да ги увреди, било се разпорежда с имуществото си, било чрез каквито и да било други правни или фактически действия – унищожаване, разпиляване, неполагане на грижи за съхраняването и/или поддържането му, го обременява или намалява, с които действия осуетява или затруднява евентуалното удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелността за сметка на това имущество. Друго допълнително условие за допустимост на предварителните обезпечителни мерки, изчерпателно и ограничително изброени в чл. 629а, ал. 1 ТЗ в случаите, в които налагането им се иска от кредитор, освен излагането на ясни и безпротиворечиви твърдения, на които се основава искането и в частност – относно наличието на законоустановената в същия текст хипотеза това да се налага за запазване на имуществото на длъжника, се явява и прилагането от страна на кредитора, на убедителни писмени доказателства в уверение на твърденията му в молбата за допускане на обезпечение – чл. 629а, ал. 2, т. 1 от ТЗ. Видно е следователно, че за допускането на исканите предварителни обезпечителни мерки, по делото следва кумулативно да се установят освен допустимостта и вероятната основателност на молбата на кредитора с правно основание чл. 625 от ТЗ, както и адекватността на исканата от кредитора обезпечителна мярка, но също така и наличието на специфичната на тази фаза на производството по несъстоятелност обезпечителна нужда, заявена от кредитора чрез ясни и безпротиворечиви твърдения по делото в тази насока, която следва и да се установява от представените от същия убедителни писмени доказателства в уверение на твърденията му, и тази кумулативно, и императивно законоустановена съвкупност от предпоставки за допускане на предварителните обезпечителни мерки по чл. 629а от ТЗ, не се установява в конкретния процесен случай, да е налице по делото. Подадената от частния жалбоподател молба с правно основание чл. 625 от ТЗ и с искане за откриване на производство по несъстоятелност на ответника по същата, е допустима, доколкото допустимостта и се определя само от правните твърдения на молителя в самата молба и не зависи от установеното по делото действително правно положение, включително от платежоспособността или неплатежоспособността на длъжника, които са годни да се отразят само на основателността, но не и на допустимостта на молбата. В случая обаче, от една страна по делото не се установява вероятната основателност на молбата с правно основание чл. 625 от ТЗ, като кумулативно законоустановена обща предпоставка за допускане на исканото обезпечение, доколкото двукратното отхвърляне на същата молба с постановените по делото от двете съдебни инстанции по същество, съдебни решения - първоинстанционно и въззивно, съставлява индиция не за нейната вероятна основателност, а напротив - за обратното. По делото не се установява и наличието на втората група, специфични и законоуредени в чл. 629а от ТЗ, предпоставки за основателност на искането за допускане на предварително обезпечение по чл. 629а от ТЗ, така както същите са разяснени по-горе в настоящите мотиви, включително - и специфичната за това производство обезпечителна нужда – да съществува реална опасност длъжникът да застраши интересите на кредиторите си, като с цел да ги увреди, било се разпорежда с имуществото си, било чрез каквито и да било други правни или фактически действия – унищожаване, разпиляване, неполагане на грижи за съхраняването и/или поддържането му, го обременява или намалява, с които действия осуетява или затруднява евентуалното удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелността за сметка на това имущество. Молбата на частния жалбоподател за допускане на процесните предварителни обезпечителни мерки, както и частната жалба, с която настоящата инстанция е сезирана, са мотивирани с твърдения, че по делото е установено, че трети лица - длъжници на дружеството - ответник по молбата „АТОН-2“ АД, са заплащали свои задължения към същото не по негова, на дружеството сметка, а по лична сметка на законния му представител М. Г., както и че последният, в качеството си на физическо лице е извършил общо седем тегления от същата сметка на каса в лична полза, за периода от 01. 07. 2020 г. до 20. 07. 2020 г. и в размер общо на 24200 лв. Според молителя - частен жалбоподател това сочи, че законният представител на ответника е извършил действия, с които се е разпоредил със средствата на дружеството, теглейки ги на каса в лично качество и използвайки ги са собствени нужди, и тези твърдения на молителя-частен жалбоподател, и настоящият съдебен състав намира за неоснователни. На първо място, както това правилно е приел и съставът на Великотърновски апелативен съд в мотивите си към обжалваното определение, установеното по делото - че длъжници на дружеството-ответник са плащали свои задължения по лична сметка на законния му представител, а той е теглил суми от същата сметка в лично качество, не сочи по необходимост на това, че законният представител на дружеството - ответник, е разходвал постъпили парични средства на дружеството за лични нужди, т.е. не е налице поведение на длъжника, което да застрашава интересите на кредиторите и на бъдещата маса на несъстоятелността, а плащането от страна на длъжници на дружеството по личната сметка на представляващото го физическо лице, се извършва на техен риск. В допълнение следва да се посочи, че действително извършените от трети лица в полза на дружеството плащания на техни задължения към същото, но не по негова, а на друг правен субект сметка, не погасяват тези задължения с действие за дружеството - същите в отношенията им с действителния кредитор на извършилите плащанията лица, остават дължими и подлежат на събиране и/или плащане в полза на масата на несъстоятелността, при евентуално последващо откриване производство по несъстоятелност на дружеството - кредитор по тях. По делото също така липсват данни органи на дружеството, включително законният му представител, да са осъществили каквито и да било действия, които като резултат да са довели до извършването на плащания на задължения към дружеството, но не по негова, а по чужда сметка, поради което и установените по делото обстоятелства не сочат на поведение на длъжника, насочено към увреждане или застрашаване интересите на кредиторите и/или на масата на несъстоятелността, както това императивно изисква разпоредбата на чл. 629а от ТЗ. Не на последно място, с оглед и на правните характеристики на парите по сметка, като актив, по делото не се установява изтеглените от законния представител на дружеството от личната му сметка средства да надвишават личните му авоари по същата, т.е. да са изтеглени парични средства именно на дружеството, а не лични на законния му представител, и доколкото иначе тегленето от лична сметка за лични нужди е нормално, и логично житейско действие, то по делото не може да се направи и извод за разхищаване или застрашаване целостта, или опазването на имуществото на дружеството от страна на органите му - все в противоречие с императивните изисквания на чл. 629а от ТЗ. Поради изложеното, заявеното с молбата за допускане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 629а от ТЗ и отхвърлено с обжалваното определение, искане на частния жалбоподател се явява неоснователно, частната жалба, с която настоящата инстанция е сезирана, като валидна и допустима, но също неоснователна, следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното с нея определение – като валидно, допустимо и правилно по същество, следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение