Определение № 1965 от 12.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 1393/2024 г.

ВКСII търговско отделение12.07.2024 г.докладчик Красимир Машев

Диспозитив

ОТМЕНЯ разпореждане № 1696/24.04.2024 г. по в. гр. д. № 1474/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд, 10 с-в.

ВРЪЩА делото на Софийския градски съд – функционално компетентен да се произнесе по молба с вх. № 10982/22.04.2024 г. за издаване на изпълнителен лист за поисканите суми.

СЛЕД ПРОИЗНАСЯНЕТО по тази молба от СГС делото да се върне на ВКС за разглеждане на касационна жалба с вх. № 11551/26.04.2024 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

Особено мнение на съдия Галина Иванова по ч.т.д. 1393/24 г., ВКС, II ТО.

С оглед посоченото в доклада от съдията-докладчик по настоящето дело, пред Софийски апелативен съд, от ищеца чрез неговите представители, е поискано издаване на изпълнителен лист досежно присъденото от първоинстанционния съд, СГС, обезщетение, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ в размер на 150 000 лв, като е било посочено, че решението на първоинстанционния съд, в тази част е влязло в законна сила, необжалвано от ответника по иска-застраховател. Съгласно чл. 405, ал. 2 от ГПК функционално компетентен да издаде изпълнителен лист, съгласно влязло в сила съдебно решение, включително и когато частично е влязло в сила, е първоинстанционният съд. Въззивният съд въз основа на чл. 118, ал. 2 от ГПК, който намира приложение и в случаите на производство по чл. 405 от ГПК, следва да прецени компетентността си и ако прецени, че не е компетентен да изпрати делото на компетентния съд. В този случай следва да се произнесе с разпореждане относно изпращане на делото по искането на основание чл. 405 от ГПК на компетентния съд. Тогава не се произнася по искането и не постановява издаване на изпълнителен лист или оставяне без уважение на искането за издаване на изпълнителен лист

Въпреки товаq произнасянето на въззивния съд, не е недопустимо, както е посочено и в мотивите на акта от мнозинството от състава. Този извод следва от приложението на чл. 278, ал. 4 вр. чл. 270, ал. 4 от ГПК. Въззивният съд може да се произнесе по искане за издаване на изпълнителен лист, както при наличие на предпоставките, съгласно чл. 404, т. 1 пр.2 от ГПК, така и при предпоставките съгласно чл. 404, ал. 1, пр. 1 от ГПК, когато част от решението на първоинстанционния съд е влязла в законна сила, като необжалвана, част от решението е била обжалвана с въззивна жалба.

В случая въззивният съд е оставил без уважение искането за издаване на изпълнителен лист, считайки, че не е от неговата компетентност и е оставил без уважение искането.

С оглед на това обстоятелство, считам, че след като въззивният съд се е произнесъл с посочения диспозитив, на практика е отрекъл наличието на предпоставките за издаване на изпълнителен лист – редовен от външна страна акт, подлежащ на принудително изпълнение. В този случай, при подадена частна жалба, по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК, функционално компетентният Върховен касационен съд, следва да се произнесе като на първо място прецени допустимостта на постановения акт.

Възможно е и в разглеждания случай, ВКС да извърши преценка на обжалвания акт относно неговата допустимост. При изявената воля на ищеца в молбата й за издаване на изпълнителен лист, да й се издаде изпълнителен лист за сумите, присъдени с първоинстанционното решение, което към подаване на молбата е влязло в законна сила, и наличие на функционална компетентност на първоинстанционния съд, Софийски градски съд, а не на въззивния съд - Софийски апелативен съд, тогава на основание чл. 118, ал. 2 от ГПК, следва да се прецени, че произнасянето на въззивния съд е недопустимо и следва да се обезсили постановеното разпореждане и делото да се върне на Софийски градски съд за произнасяне.

Ако прецени, че е налице компетентност на въззивния съд да се произнесе по акта, с оглед приложението на чл. 274, ал. 2 и чл. 278, ал. 2 от ГПК, съобразно задължителното тълкуване в ТР 6/15.01.2019 г. по тълк.д. 6/17 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което „съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството.“ В този случай, ВКС следва да прецени предпоставките, предвидени в чл. 404 и чл. 405 от ГПК. Преценявайки ги следва да разреши искането по същество, като в случай, че достигне до друг извод, постанови издаване на изпълнителен лист.

По изложените съображения, считам, че при приложение на чл. 270, ал. 4 от ГПК САС е бил компетентен да се произнесе по искането, включително и относно влязлото в сила решение, на основание чл. 270, ал. 4 от ГПК. В този случай следва ВКС да прецени предпоставките за издаване на изпълнителен лист и да постанови издаването му. Този извод, не може да бъде нарушен от издаването на искания акт за първи път от ВКС. Поради това подписвам определението с особено мнение.

ЧЛЕН НА СЪСТАВА: ГАЛИНА ИВАНОВА

Мотиви

Производството се развива по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба от В. П. И., осъществяващ процесуални действия по делото чрез неговата майка и законен представител С. А. Иванова, чрез адв. Ат. Д. от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу разпореждане № 1696/24.04.2024 г. по в. гр. д. № 1474/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд, 10 с-в, с което е оставена без уважение молба с вх. № 10982/22.04.2024 г. за издаване на изпълнителен лист за поисканите суми – въз основа на влязло в сила първоинстанционно решение. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като, макар и първоинстанционното решение да е влязло в сила – в частта, за която се иска да бъде издаден изпълнителен лист, въззивният съд също е компетентен да се произнесе по тази молба. До издаването на изпълнителен лист производството се развира едностранно – арг. чл. 407, ал. 1, предл. последно ГПК, във вр. с чл. 405, ал. 1, изр. 2 ГПК, поради което препис от частната жалба срещу разпореждането на въззивния съд, с което е отхвърлена молбата за издаване на изпълнителен лист, не е следвало да се връчва на ответната страна. Поради тези правни съображения не трябва да се вземат предвид релевираните от ответника в отговора на частната жалба правни доводи за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в уредения в чл. 407, ал. 1 ГПК 2-седмичен решителен срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество. Установява се, че с обжалваното разпореждане въззивният съд е оставил без уважение молбата на ищеца за издаване на изпълнителен лист по влязло в сила първоинстанционно решение, тъй като въззивният съд бил компетентен да издаде изпълнителен лист само при невлязло в сила осъдително решение, какъвто не бил настоящият случай – за процесните суми първоинстанционното решение било влязло в сила преди делото да бъде изпратено на въззивния съд. Наистина, първоинстанционното решение, с което изцяло е бил уважен предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на заместващо обезщетение за причинените имуществени вреди в размер на 200000 лв., е било обжалвано от ответника над сумата от 150000 лв. до присъдения размер от 200000 лв., поради което в необжалваната част – до сумата от 150000 лв., то е влязло в сила. Действително, в този случай функционално компетентен да се произнесе по молбата за издаване на изпълнителен лист е първоинстанционният съд – чл. 405, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 404, т. 1, предл. 1 ГПК, но дори и когато въззивният съд се произнесе по тази молба, вкл. когато я уважи, неговият съдебен акт не би бил недопустим – при съответното приложение на правната норма, уредена в чл. 270, ал. 4 ГПК, във вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК и чл. 279 ГПК. В конкретния случай въззивният съд, след като е счел, че не е функционално компетентен да се произнесе по молбата на ищеца за издаване на изпълнителен лист по влязло в сила съдебно решение, не е следвало да постановява диспозитив за отхвърляне на тази молба – без да е разгледал процесуалноправните предпоставки, обуславящи нейната основателност (съгласно нормативните изисквания, уредени в чл. 406, ал. 1 ГПК), а да изпрати по компетентност молбата по чл. 405, ал. 1 ГПК, ведно с делото, на първоинстанционния съд – за произнасяне по нейната основателност. Установява се, че в мотивите, обосноваващи решаващата му воля, въззивният съд не е съобразил, че в молбата за издаване на изпълнителен лист е включена и сумата от 34450 лв. – присъдено застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди, също по влязло в сила първоинстанционно решение. Поради тези правни съображения обжалваното разпореждане се явява незаконосъобразно, но с оглед на обстоятелството, че въззивният съд не е преценявал по същество основателността на подадената по чл. 405, ал. 1 ГПК молба – при разглеждане на процесуалноправните предпоставки по чл. 406, ал. 1 ГПК, касационната инстанция не може, вкл. и в производството по чл. 274, ал. 2 ГПК за първи път да прецени дали са възникнали нормативните изисквания за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязло в сила съдебно решение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

Диспозитив

Мотиви

Цитирани разпоредби