Определение № 3321 от 02.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4381/2023 г.

Производство по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 25032670/24.08.2023 г. по регистъра на Софийски районен съд, подадена от М. М. Р. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на влязлото в сила решение № 260591 от 10.04.2023 г. по гр. № 10457/2019 г. на Софийски градски съд, ГО, II - Е въззивен състав. С последното е потвърдено решение № 62140 от 11.03.2019 г. по гр. д. № 564/2018 г. на Софийски районен съд (СРС), 166 състав в частта за отхвърляне на предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] против И. Б. Д. (починал в хода на въззивното производство и заместен на основание чл. 227 ГПК от молителката) искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. вр. чл. 149 ЗЕ – за съществуване на вземане за доставена топлинна енергия в топлоснабден имот – апартамент № 29, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] за периода 01.07.2014 г. - 30.04.2015 г. за подробно посочените суми, както и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - обезщетение за забава за времето от 15.09.2014 г. до 26.06.2017 г., в размер на 1006. 66 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 44257/2017 г. на СРС, 50 състав. Първоинстанционното решение не е обжалвано в уважената част на исковете и в тази част е влязло в сила. В молбата се поддържа основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК с доводи за нарушено право на участие на молителката в процеса и в частност за ненадлежното ѝ призоваване за проведеното съдебно заседание на 07.10.2022 г., пред въззивния съд (СГС), поради допуснато нарушение на правилото по чл. 41, ал. 2 ГПК. Твърди се, че не са били налице предпоставките за приложение на фингираното призоваване при условията на чл. 41, ал. 2, изр. 1 ГПК, доколкото адресът, който страната е посочила е действителен, тя обитава това жилище и понастоящем, а достъпът до пощенската ѝ кутия е от улицата, без влизане във входа и е възможен от всеки, който пожелае може да остави в нея писмо или съобщение. Счита, че поради описаното процесуално нарушение съдът я лишил от възможността да участва във въззивното производство, в хода на съдебното дирене по което да представи междувременно извършения от нея и вписан под № 1588/17.08.2022 г. в специалната книга на СРС отказ от наследството на първоначалния ответник И. Б. Д., да поиска да бъде заличена на страна в производството и така да се освободи от обвързаността си от формираната сила на пресъдено нещо с осъдителния диспозитив на крайния съдебен акт. Твърди, че в края на м. юли на настоящата година е узнала за наложения върху нейната банкова сметка запор от ЧСИ за събиране на съдебно присъденото вземане. Ответникът „Топлофикация София“ ЕАД в срока по чл. 306, ал. 3, изр. 3 ГПК взема становище за недопустимост и неоснователност на подадената молба за отмяна. Третото лице – помагач на ищеца „Топлоконтрол“ ООД не е подало отговор. Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение при проверка допустимостта на производството, констатира следното: Молбата за отмяна е недопустима. Съгласно чл. 303 и чл. 304 ГПК, отмяна на влязло в сила решение може да иска страната, срещу която е постановено неблагоприятно решение, или трето лице, което като необходим другар е обвързан от постановено решение, а не бил конституиран като страна в производството по постановяването му. Правен интерес от иницииране на този извънинстанционен съдебен контрол е налице само когато след отмяната би могло да бъде постигнато по - благоприятно за молителя решение по спора. В случая влязлото в сила решение на градския съд не съдържа осъдителен диспозитив – с него е потвърдено решението на първостепенния съд в частта за отхвърляне на предявените искове срещу първоначалния ответник И. Б. Д.. Съдебният акт, които стабилизира (чл. 416 ГПК) издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК е влязлото в сила (като необжалвано) решение на СРС в частта за установяване на вземането на топлофикационното дружество в производство по чл. 422 ГПК. В това (първоинстанционно) производство обаче молителката не е била страна и не е взела участие, тъй като там е участвал първоначалния ответник и решението е било постановено срещу него. Въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение е издаден изпълнителен лист за съдебно признатото вземане. Решението на СГС, в производството пред който се твърди да е допуснато соченото нарушение на процесуалните правила при участието на молителката като страна в процеса не съдържа диспозитив за признаване съществуването на вземане, т. е. не постановява неблагоприятен за нея правен резултат, с който тя да е обвързана. Поради това следва да се приеме, че отсъства правен интерес от иницииране на исканата отмяна. Горният извод не може да бъде преодолян и с оглед обосновката в молбата за отмяна, че чрез предприетия извънинстанционен способ страната цели да се освободи от обвързаността по осъдителния диспозитив на влязлата в сила заповед за изпълнение относно съдебно признатото вземане, основана на твърдението, че е направила надлежен отказ от наследството на И. Д.. Същият щял да бъде представен в редовното производство пред втората инстанция и да обуслови заличаването й като страна в процеса. Напротив – този довод (а и представеното с молбата съдебно удостоверение изх. № 50410/18.08.2022 г. на СРС, 80 състав, удостоверяващо вписването на отказа в специалната книга на съда) съставлява друго, самостоятелно основание за недопустимост на молбата. Отказът от наследство, като едностранно волеизявление на един от наследниците, има за правна последица заличаване на това лице като наследник и съответно преминаване на наследството, като съвкупност от права и задължения, в патримониума на останалите наследници от същия ред. След като е извършен и надлежно вписан отказът изключва лицето от кръга на наследниците, поради което то не може да ползва правата и да носи задълженията, произтичащи от наследяването. Ето защо настоящата молителка няма правен интерес от исканата отмяна по реда на Глава 24 ГПК. Защитата й срещу влязлата в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и предприетото въз основа на издадения по нея изпълнителен лист принудително изпълнение при направен отказ от наследство следва да се проведе по друг ред. В обобщение, като процесуално недопустима молбата за отмяна ще следва да се остави без разглеждане. Така мотивиран, Върховният касационен съд, III г. о.