Определение № 393 от 04.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 2335/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника „ЛАЙТ ПОС“ ЕООД против решение № 663 от 15.04.2019г. по в.т.д. № 5178/2018г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 1640/03.08.2018г. по т.д. № 2729/2017г., в частта, с която е уважен предявеният срещу касатора от „Ай Ду АДВ“ ООД по реда та чл.422 ГПК установителен иск за дължимост на сумата 50997,26 лева по запис на заповед от 04.01.2017г., за която е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 38 436/2017г. по описа на СРС, 64-състав. Жалбоподателят атакува въззивното решение като недопустимо, съответно като неправилно, като поддържа, че то е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че не е налице идентичност на вземанията, предмет на заявлението в заповедното производство, и на установителния иск по чл.422 ГПК. Претендира разноски. Ответната страна по жалбата и ищец по делото, „Ай Ду АДВ“ ООД, твърди, че липсват основания за допускане на решението до касация, съответно поддържа, че жалбата е неоснователна. Претендира заплащане на направените за настоящото производство разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страната, намира следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, предл. 2-ро и 3-то ГПК. Твърди се, че не е налице идентичност на заявеното основание на вземането в заповедното производство и вземането, въз основа на което е предявен установителният иск. В тази връзка се поддържа, че в заявлението се иска издаване на заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед за поето задължение от 100997,60 лева, с падеж 10.04.2017г., докато съгласно клаузите на договор за заем, който според заявителя е обезпечен със записа на заповед, на 10.04.2017г. се дължи друга сума. Настоящата инстанция, като взе предвид, че съгласно ТР №4/ 2014г. по тълк.д. № 4/ 2013г. на ОСГТК на ВКС, предмет на установителния иск по чл.422 ГПК, при издадена заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед, е менителничният ефект, а не каузалното правоотношение, което обезпечава, и с оглед обстоятелството, че както заявлението в заповедното производство, така и искът по чл.422 ГПК се основават на записа на заповед, а не на договор за заем, намира, че твърдението за липса на идентичност между предмета на заявлението в заповедното производство и на установителния иск е неоснователно и не води до извод за наличие на вероятна недопустимост на въззивното решение. Същевременно, с оглед задължението на касационния съд да следи служебно за обстоятелства, водещи до извод за евентуална недопустимост на атакувания акт, настоящият състав на ВКС съобрази следните факти: След образуване на въззивното производство, с решение от 04.12.2018г по т.д. № 29/2018г. на Окръжен съд – Видин е открито производство по несъстоятелност спрямо ответника по иска - настоящ касатор, „ЛАЙТ ПОС“ ЕООД. Въз основа на служебна справка по чл.23, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ по партидата на касатора в търговския регистър се установява, че вземането за 50 997,26 лева по записа на заповед от 04.01.2017г. /предмет на въззивното производство/, е включено от синдика в обявения в търговския регистър на 15.02.2019г. списък на приетите вземания по чл.686, ал.1 ТЗ в производството по несъстоятелност на „ЛАЙТ ПОС“ ЕООД. С определение по чл.692 ТЗ от 27.09.2019г. по т.д. № 29/2018г. на Окръжен съд - Видин са оставени без уважение възраженията срещу приемане на вземането по записа на заповед, направени от длъжника, „ЛАЙТ ПОС“ ЕООД, и от друг кредитор на несъстоятелността, „Кайлайн Холдингс“ АД. Предвид постъпилите и разгледани възражения срещу вземането, същото не се явява прието по смисъла на чл.693 ТЗ и спрямо него е неприложима разпоредбата на чл.637, ал.2 ТЗ. С откриване на производството по несъстоятелност на 04.12.2018г., въпреки настъпилото по силата на закона, на основание чл.637, ал.1 ТЗ, спиране на завареното въззивно производство, апелативният съд е провел на 19.02.2019г. единственото за това производство открито съдебно заседание, след което е постановил на 15.04.2019г. решение по спора, преди приключване на процедурата по приемане на вземанията по списъците по чл.686, ал.1 ТЗ по делото по несъстоятелност с постановеното на 27.09.2019г. определение по чл.692 ТЗ. С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол на основание чл.280 ал.2, предл. 2-ро ГПК с оглед евентуална недопустимост на съдебния акт, постановен при спряно по силата на закона, на основание чл.637, ал.1 ТЗ, въззивно производство, поради открито производство по несъстоятелност спрямо ответното дружество - настоящ касатор. С оглед допускане на решението до касационен контрол на основание чл.280, ал2, предл. 2-ро ГПК, не следва да се обсъжда наведената предпоставка по чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК. С оглед откритото производство по несъстоятелност спрямо касатора, същият не дължи предварително внасяне на държавната такса по касационното обжалване. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение