Определение № 349 от 20.05.2013 г. на ВКС по т. д. № 2023/2013 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на СД „ К. 69 – К. и С. „ против определение № 487 / 26.03.2013 год. по ч.гр.д.№ 295 / 2013 год. на Плевенски окръжен съд, Гражданско отделение, с което е оставена без уважение частната жалба на дружеството против разпореждане № 2551, постановено на 01.03.2013 год. по гр.д. № 954 / 2013 год. на Плевенски районен съд, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване заповед за изпълнение по чл.417 т.3 ГПК срещу [фирма], за сумата от 5 940 лева / дължима неустойка за забава в издължаването на наемна цена за периода м. март – м. юли 2010 год., съгласно чл. 9 от сключен между страните договор за наем от 23.04.2009 год.. Жалбоподателят счита, че отказът за издаване на исканата заповед за изпълнение на парично задължение е в противоречие със задължителна съдебна практика, приемаща за допустимо издаването и при нефиксиран изричен размер на предявеното вземане в договора – основание за искането, но при негова определяемост, изводима от съдържанието му, както и изключваща необходимостта от представяне на документ, по смисъла на чл. 418 ал.2 ГПК, досежно удостоверяване изискуемостта на задължението за неустойка - определения постановени по реда на чл.274 ал.3 ГПК, макар и при наличие на такива в обратен смисъл. Обосновава основание за допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл.280 ал. 1 т.1 и т.2 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна, обуславяща правен интерес от обжалването и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, но е процесуално недопустима, на основание чл.280 ал.2 вр. с чл.274 ал.4 ГПК, предвид следното: Предявеното вземане е с цена под 10 000 лева, при законодателно предвиден минимален праг за касационна обжалваемост на постановени определения по търговски дела - 10 000 лева. Търговският характер на делото е безспорен, с оглед търговския характер на сделката, на основание чл.286 ал.1 ТЗ, предвид качеството на сключилите я страни – търговци по смисъла на чл.1 ал.2 т.1 ТЗ и предмета на същата - отдаване, респ. ползване под наем на търговски обект и за нуждите на осъществявана от наемателя търговска дейност, изрично изводимо от клаузите на сключения договор - чл. 1 и чл.7. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение