Определение № 159 от 17.09.2018 г. на ВКС по гр. д. № 162/2016 г.

ВКС17.09.2018 г.докладчик Маргарита Соколова

Диспозитив

ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч. гр. д. № 162/2016 г. по описа на ВКС на РБ, І-во г. о. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба вх. № 14498/11.08.2015 г., подадена от „П., р. и о.“ ЕАД [населено място] срещу определение № 1631 от 02.07.2015 г. по ч. гр. д. № 1102/2015 г. на Бургаския окръжен съд. ОСЪЖДА „П., р. и о.“ ЕАД [населено място] да заплати на [фирма] [населено място] разноски в размер на 1 000 /хиляда лв./ лева. Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщенията до страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 14498/11.08.2015 г., подадена в срок от „Пр., р. и о.“ ЕАД [населено място], срещу определение № 1631 от 02.07.2015 г. по ч. гр. д. № 1102/2015 г. на Бургаския окръжен съд. Жалбоподателят иска отмяна на въззивното определение, като излага подробни съображения. Отделно представя изложение на основанията за допускане на касационно обжалване и навежда и трите специални предпоставки на чл. 280, ал. 1, т.т. 1 - 3 ГПК. Прилага съдебна практика. От ответника [фирма] [населено място] е постъпил писмен отговор със становище за недопускане на касационно обжалване. Производството по гр. д. № 73/2008 г. на Районния съд [населено място] е образувано по искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 59, ал. 1 ЗЗД, предявени от жалбоподателя срещу [фирма]. С решение № 43 от 13.05.2015 г. районният съд уважил претенциите и по молба на ищеца /л. 1882/ допуснал исканото предварително изпълнение на решението. С обжалваното определение въззивният съд отменил решението в частта по искането за допускане на предварително изпълнение на основание чл. 238, ал. 2, б. „в“ ГПК /отм./. С определение № 61 от 01.03.2016 г. по ч. гр. д № 162/2016 г. по описа на ВКС, І-во г. о., производството по частната касационна жалба е спряно до приемане на тълкувателно решение по тълк. д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС на РБ. Прието е ТР № 5/2015 от 12.07.2018 г. по тълк. д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, с оглед на което производството по делото следва да бъде възобновено. Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., като съобрази данните по делото, намира следното: С т. І, абзац 5 от диспозитива на ТР № 5/2015 от 12.07.2018 г. по тълк. д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС на РБ е прието, че не подлежи на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК въззивно определение, постановено по частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение на решението /чл. 244 ГПК/. Аналогична на визираната разпоредба - чл. 244 ГПК, е разпоредбата на чл. 240 ГПК /отм./, отнасяща се до обжалването на решението по чл. 238 ГПК /отм./, по реда на който е постановено обжалваното определение. Предвид даденото разрешение, което е със задължителен характер, определението на въззивния съд, с което е отменено решението на районния съд в частта по чл. 238, ал. 2, б. „в” ГПК /отм./, не попада в обхвата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. След като атакуваното определение не подлежи на касационно обжалване, то подадената срещу него частна касационна жалба е недопустима и ще бъде оставена без разглеждане. С оглед изхода на спора и предвид направеното искане, на ответника ще бъдат присъдени разноски в размер на 1 000 лева по договор за правна защита и съдействие № 29295/21.12.2015 г. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о.

Цитирани разпоредби

8