Определение № 4122 от 19.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2668/2024 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от М. Д. Д. против определение № 2466/21.05.2024 г., постановено по гр.д.№ 1402/2024 г. на ВКС, ІІ гр.о., с което е оставена без разглеждане, подадена от него молба за отмяна на влязло в сила решение № 94 от 16.08.2022 г. по гр. дело № 924/2021 г. на Върховния касационен съд, ІV гр.о., в частта, с която на основание чл. 45 от ЗЗД е осъден да заплати на Г. П. Б. сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от неверни и клеветнически твърдения и обиди в публикации на електронния сайт „Троян прес“ в периода от 22.07.2017 г. до 05.03.2019 г., заедно със законната лихва от 07.03.2019 г. и разноски по производството от 2335 лв., и е прекратено производството в тази част. В частната жалба се изразява оплаквания за неправилност поради това, че частта, в която е прието, че молбата против решението на ВКС, постановено по иска на Б. Т. Б. е свързана с частта от решението, против която не е допуснато разглеждане на молбата за отмяна по същество. Двата иска се отнасяли за различни статии, но касаещи свързани събития. Ответникът по частната жалба Г. П. Б., я оспорва. Счита че изложените доводи за свързаност на двете части на решението на ВКС са неоснователни, решението може да бъде различно по всеки от двата иска, а присъдата не се отнася за частта от решението, постановена по иска на частният жалбоподател. Затова моли обжалваното определение да се потвърди. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба, е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 2 във вр. с ал.1 т.1 ГПК. Данните по делото са следните: С решение № 94 от 16.08.2022 г. по гр. дело № 924/2021 г. на Върховния касационен съд, ГК, IV г. о., е отменено частично въззивно решение по гр. дело № 160/2020 г. на Апелативен съд – Велико Търново и вместо това М. Д. Д. е осъден да заплати на Б. Т. Б. сумата 15000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от неверни и клеветнически твърдения и обиди, съдържащи се в публикации в електронния сайт „Троян прес“, в периода от 14.06.2017 г. до 05.03.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.03.2019 г. до окончателното изплащане, както и сумата 7 065 лева разноски за трите съдебни инстанции. Със същото решение молителя М. Д. Д. е осъден да плати на основание чл. 45 ЗЗД сумата 5 000 лв. на другия ищец по същото дело Г. П. Б., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от неверни и клеветнически твърдения и обиди, съдържащи се в публикации в електронния сайт „Троян прес“, в периода от 22.07.2018 г. до 05.03.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.03.2019 г. до окончателното изплащане, както и сумата 2 335 лева разноски за трите съдебни инстанции. Частният жалбоподател М. Д. Д. е подал молба за отмяна на това решение на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК и представя като ново доказателство - влязла в сила на 15.11.2023 г. оправдателна присъда от 12.12 2022 г. по НЧХД № 6827/2019 г. на СРС, образувано на 11.03.2019 г. по подадена срещу него частна тъжба от Б. Т. Б. – един от двамата ищци по посоченото решение на ВКС. С тази присъда молителя М. Д. е признат за невинен за извършени престъпления по чл. 148 във вр. с чл. 146 и чл. 147 от НК, представляващи квалифицирани обида и клевета, отправени чрез публикуване на 29 статии в електронния сайт „Троян прес“ през периода от 10.09.2018 г. до 03 март 2019 г., на който бил главен редактор в посочения период. С необжалваната част от обжалваното определение е допуснато разглеждане на молбата за отмяна на решението на ВКС, в частта, с която е уважен иска на Б. Т. Б.. Молбата за отмяна на Д. е оставена без разглеждане в частта от решението на ВКС, с която касационната инстанция е уважила иска на другия ищец Г. П. Б., защото представеното доказателство не се отнася за тази част от решението. Предмет на наказателното производство са били други факти, различни от разгледаните по иска по чл. 45 ЗЗД, предявен от Г. П. Б.. Определението е правилно. С решението на ВКС са разгледани отделни искове, предявени от Б. Т. Б. и от Г. П. Б. против един ответник, за присъждане на обезщетения на всеки от ищците за претърпените от него вреди от различни публикации. Исковете са кумулативно субективно активно и обективно съединени, но не е налице необходимо другарство – нито факултативно, нито задължително. Това предполага различно решение по всеки от исковете, тъй като и фактите са различни, дори публикациите да се отнасят за едни и същи обстоятелства или да твърдят еднакви факти. Представената оправдателна присъда по частната тъжба, подадена от единия ищец е ново доказателство само за фактите, които се отнасят до него и до неговите твърдения в исковата молба. Тя е задължителна за гражданския съд само относно това дали е извършено деянието, предмет на присъдата, неговата противоправност и виновността на дееца. Пред наказателният съд не е било предмет деянието, от които е бил увреден Г. П. Б., поради което постановената оправдателна присъда за обида и клевета, нанесени от молителя на Б. Б. не съставлява ново доказателство по отношение на разрешеният с влязло в сила решение спор по иска на Г. П. Б. против него. Така поради това, че не е представено и няма твърдения за наличие на ново доказателство по отношение на разрешения спор с влязло в сила решение по иск по чл. 45 ЗЗД, предявен от Г. П. Б. против М. Д. Д., подадената от последния молба за отмяна на тази част от решението на ВКС е нередовна и поради това недопустима. Същата правилно е оставена без разглеждане от състава на ВКС, поради което обжалваното определение следва да се потвърди. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение