Определение № 502 от 07.11.2023 г. на ВКС по н. д. № 1010/2023 г.

Производството е образувано по чл. 44, ал. 1 НПК по искане на Районен съд - Варна. Прокурорът при Върховна касационна прокуратура изразява становище, че искането следва да бъде уважено, тъй като освидетелствания в момента се намира в затвора в Карвуна и водещия критерий за определяне на подсъдността следва да бъде общият принцип - местонахождението на лицето, тъй като спрямо С. А. не е провеждано лечение в болнично заведение в ДПБ - Карвуна. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, намери следното: Пред Районен съд- Балчик е образувано н.ч.д. № 235/23 г. с правно основание чл. 432, ал. 2 от НПК за прекратяване изпълнението на наложената по чд № 413/20 г. на РС- Провадия „принудителна медицинска мярка“ по чл. 89, б. Б от НК –настаняване в ДПБ – Карвуна спрямо С. Н. А.. С разпореждане № 350 от 19.10.2023 г. съдията –докладчик при РС –Балчик е прекратил съдебното производство, тъй като е приел, че не е компетентен да разгледа предложението, тъй като спрямо освидетелствания не е провеждано принудително лечение в ДПБ-К., поради неговото бягство и той трайно или постоянно не е пребивавал там. Компетентен да се произнесе по предложението според съдията- докладчик е РС- Варна, тъй като освидетелстваният се намирал в затвора в гр. Варна, където търпи наказание лишаване от свобода. Делото е изпратено на РС- Варна, където е образувано нчд 4580/23 г.Съдията -докладчик също е приел, че РС не е компетентен да разгледа предложението и е повдигнал спор за подсъдност пред ВКС. Настоящият съдебен състав намери, че спорът следва да бъде решен в полза на РС – Варна и съображенията за това са следните: Производството пред първоинстанционния съд е образувано на основание чл. 432, ал. 1 от НПК, като в обхвата на нормата попадат хипотезите на продължаване, замяна или прекратяване на наложени принудителните медицински мерки. В нея се предвижда, че след изтичане на шест месеца от настаняване на принудителното лечение, съдът по местонахождението на лечебното заведение, в което е настанено лицето, служебно се произнася за продължаване, замяна или прекратяване на принудителното лечение. Прочита на цитираната разпоредба не оставя никакво съмнение за това, кой съд е компетентен да се произнесе по прекратяване на лечението, като условието не е поставено в зависимост от обстоятелството дали е провеждано или не лечение. Водещият критерий се явява настаняването на освидетелствания в лечебното заведение. В конкретния случай материалите установяват еднопосочно, че освидетелствания е бил настанен в ДПБ –Карвуна. след като е бил отведен от органите на ОД-„Охрана“ – Варна на 21.04.2021 г. Последващото му поведение - бягството от болницата, няколко часа след това, не мотивира необходимост от промяна на подсъдността, поради настъпилата в последствие трайна промяна в местонахождение на лицето - постъпването му в затвора в гр. Варна за изтърпяване на наказание лишаване от свобода. Ето защо предложението на прокурора следва да се разгледа от съда, в чиито район е лечебното заведение, в което лицето е било настанено за лечение. Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 44, т.1от НПК ВКС, трето наказателно отделение