Определение № 1397 от 20.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 1903/2023 г.

Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на [община] срещу определение №515 от 12.07.2023г. по в.т.д.№426/2022г. на Варненски апелативен съд, с което съдът е уважил подадената от „Еко 2015“ ЕООД молба по чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по същото дело решение от 22.05.2022г. в частта за разноските. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно и необосновано и моли същото да бъде отменено. Поддържа, че с депозираната от „Еко 2015“ ЕООД въззивна жалба не е направено искане за присъждане на разноски, а в откритото съдебно заседание е представен списък на разноските, в който е включен само адвокатския хонорар от 1000 лева за въззивното производство. Счита, че след като страната не е отправила изрично искане за присъждане на разноските за първоинстанционното производство, въззивният съд не е следвало да й ги присъжда. Ответникът по жалбата „Еко 2015“ ЕООД, [населено място] изразява становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното: С решение №172/22.05.2023г. по т.д.№426/2022г. на Варненски апелативен съд, ТО, 2 въззивен състав, е отменено решение №184 от 16.05.2022г. по т.д.№668/2021г. по описа на Варненски окръжен съд, ТО и е отхвърлена молбата на [община] за откриване на производство по несъстоятелност на „Еко 2015“ ЕООД, [населено място]. Със същото решение [община] е осъдена да заплати на дружеството разноски за въззивното производство в размер на 1125 лева, от които 1000 лева адвокатско възнаграждение и 125 лева държавна такса. В срока по чл.248 ал.1 от ГПК „Еко 2015“ ЕООД, [населено място], чрез неговия пълномощник адвокат Невян К., е поискал да бъде изменено решението в частта за разноските, като му бъдат присъдени направените разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 5000 лева за първоинстанционното производство. С обжалваното определение №515 от 12.07.2023г. по в.т.д.№426/2022г. Варненски апелативен съд е уважил подадената от „Еко 2015“ ЕООД молба по чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по същото дело решение от 22.05.2022г. в частта за разноските, като е осъдил [община] да заплати на „Еко 2015“ ЕООД разноски за въззивното производство в размер на 4272 лева. Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. В първоинстанционното производство длъжникът е представил доказателства за извършени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5000 лева – договор за правна защита и съдействие от 04.11.2021г., сключен с адвокат С. Т. и извлечение от сметка, удостоверяващо постъпилото в полза на адвокат Т. плащане. Присъждането на тези разноски е поискано изрично от страната в устните състезания пред ВОС при провеждането на последното по делото заседание на 20.04.2022г., като е представен и списък за разноски. Неоснователни са оплакванията на [община], че тези разноски не са включени в списъка на разноските във въззивното производство. Списъкът на разноските се представя от страната в съответната инстанция, в която разноските са извършени. В случая списъкът на разноските за първоинстанционното производство е представен своевременно пред Варненски окръжен съд. Присъждането на своевременно поисканите разноски за първата инстанция е последица от отмяната на първоинстанционното решение от въззивния съд, без да е необходимо страната да повтаря искането си и пред въззивната инстанция. Предвид изложеното обжалваното определение по чл.248 от ГПК на Варненски апелативен съд следва да бъде потвърдено като правилно. Воден от горното, Върховният касационен съд