Определение № 60286 от 28.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3943/2021 г.

Производство по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба, вх. № 285828/18.08.2021 г. по регистъра на Районен съд – Пловдив, подадена от П. В. Н. чрез адв. Т. за отмяна на влязлото в сила решение № 260521/19.02.2021 г. по гр. д. № 18716/2019г. на Районен съд –Пловдив, потвърдено с решение № 81/07.06.2021г. по гр. д. № 1039/2021 г. на Окръжен съд – Пловдив. С така постановените решения съдилищата са уважили предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на вземане на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД – [населено място] от молителя Н. за стойността на доставена топлинна енергия на топлоснабден обект в [населено място] за времето от 01.10.2018 г. до 30.04.2019 г. и за обезщетение за забава на паричното задължение за периода 04.12.2018 г. - 23.10.2019 г. Твърди се, че с решение № 15147/08.12.2020 г. по адм. д. № 172/2019 г. на Върховен административен съд (ВАС) е отменено решение № Ц-6/07.04.2017 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с което считано от 07.04.2017 г. е утвърдено изменение на пределните цени на топлинната енергия и на преференциалните цени на електрическата енергия, вкл. и на енергията, произведена от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД - [населено място]. Молителят счита, че отмененото решение на регулатора касае формирането на цената на топлинната енергия за време, съвпадащо с исковия период на претенцията по чл. 422, ал. 1 ГПК, която е уважена с влязлото в сила решение, чиято отмяна се търси. Сочи се, че така е установено вземане, за което липсва правно основание да бъде начислено и е недължимо. Страната са позовава на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдение, че цитираното по – горе решение на ВАС съставлявало „нововъзникнало обстоятелство“, като поддържа също и основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответникът по молбата - „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД в отговора по чл. 306, ал. 3, изр. 3 ГПК ангажира становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, при проверката на допустимостта на молбата за отмяна с оглед изложените в нея твърдения, намира следното: Молбата за отмяна в частта, с която се обосновава основанието по чл.303, ал. 1, т. 1 ГПК поради соченото „нововъзникнало обстоятелство“, е процесуално недопустима и не следва да се разглежда по същество. Съображенията са следите. За да е осъществен фактическия състав на чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК е необходимо новите обстоятелства или новите писмени доказателства да имат характеристиката на новооткрити или новосъздадени и да са от съществено значение за решаване на делото. Новооткрити или новосъздадени писмени доказателства могат да бъдат такива документи, които се отнасят до факти, твърдени по време на висящността на спора, които ако са били известни на съда биха обусловили други правни изводи и които са останали недоказани, поради обективна невъзможност за страната да се снабди с тези документи, въпреки проявената грижа за това. Нововъзникналите факти (каквито се твърдят в случая) не се преклудират от силата на присъдено нещо, като въз основа на тях заинтересованата страна би могла да предяви нов иск, но не и да търси защита на накърнените си права по реда на извънинстанционното производство за отмяна на порочни съдебни решения по гл. XXIV ГПК. Налага се, че релевираното основание не представлява такова по смисъла на чл. 303, ал. 1, т.1 ГПК и не може да послужи като основание за отмяна на влязлото в сила решение. Съгласно постановките на т. 10 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията, по смисъла на чл. 303, ал. 1 и по чл. 304 ГПК, е недопустима и следва да се остави без разглеждане. В останалата си част – относно поддържаното основание по чл. 303, ал.1, т. 3 ГПК – молбата за отмяна е допустима. Тя е подадена от надлежна страна - имаща право и интерес от отмяна на постановеното решение, в срока по чл.305, ал. 1 т. 3 ГПК, при съобразяване с изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК и срещу подлежащ на отмяна влязъл в сила съдебен акт. Затова ще следва да бъде допусната до разглеждане в открито съдебно заседание за произнасяне по нейната основателност. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, III г. о.,