Определение № 10773 от 29.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9309/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 вр. чл. 154а, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две частни жалби - частна жалба на Т. С. Й., чрез адв. С. Илиев, против определение № 3163/29.07.2026 г. постановено по адм. дело № 758/2026 г. по описа на Административен съд – Велико Търново и частна жалба от „Сити Кеш“ ООД, чрез юрк. В. Вълканов против същото определение. С обжалваното определение на основание чл. 154а, ал. 1, т. 8 АПК, АС- Велико Търново е спрял производството по делото до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С-676/2025. Частният жалбоподател Т. С. Й., чрез адв. С. Илиев излага съображения за неправилност на обжалваното определение. Счита, че неправилно съдът е приел, че кредитните отношения са били прекратени.Сочи, че съдът не му е давал указания да посочи дали договорът за кредит е все още действащ или не. Излага доводи, че между него и „Сити Кеш“ ООД е сключен договор за потребителски кредит №1469688/09.02.2026 г., който е за срок до 11.02.2030 г. и към момента не е прекратен. Поддържа становището, че не е налице идентитет между процесното съдебно производство и висящото пред СЕС дело, поради което отговорът на отправеното преюдициално запитване няма да е от значение за изхода на спора. Иска обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски. По отношение на частната жалба от „Сити Кеш“ ООД, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на същата. Частният жалбоподател „Сити Кеш“ ООД обжалва определението като неправилно и незаконосъобразно. Излага доводи, че съдът е следвало преди да спре производството по делото първо да установи допустимостта на искането.Счита, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.154а ал.1 т.8 от АПК.Иска се отмяна на оспореното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Върховният административен съд, състав на пето отделение, при извършената служебна проверка намира, частните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 230 АПК, от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледани по същество, частните жалби са неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Т. С. Й. против отказ на „Сити Кеш“ ООД да уважи право на достъп по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 с искане за предоставяне на копия от документи, в които се съдържат нейни лични данни. За да спре производството по делото, на основание чл. 154а, ал. 1, т. 8 АПК, първоинстанционният съд е посочил, че пред СЕС е образувано дело С-676/25 по отправено от Административен съд - Варна преюдициално запитване с определение № 11385/21.10.2025г. по адм. дело № 1643/2025г. по описа на същия съд, като отговорите по поставените в преюдициалното запитване въпроси, са пряко относими към разглеждания в производство правен спор. Определението е правилно. С определение № 11385/21.10.2025 г. по адм. дело № 1643/2025 г. Административен съд - Варна е отправил преюдициално запитване до Съда на Европейския съд. Съгласно чл. 154а, ал. 1, т. 8 АПК, съдът спира производството по делото при отправено преюдициално запитване от друг съд по въпрос, обуславящ изхода на спора. В разглеждания случай спорът е относно обема на правата на субектите на данни по чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 679/2016, поради което произнасянето на Съда на ЕС по дело № С-676/2025 на СЕС е преюдициално и е от значение за изхода на спора по адм. дело № 758/2026 г. по описа на Административен съд – Велико Търново. Правилна е преценката на съда за наличие на хипотезата на чл.154а, ал. 1, т. 8 АПК, тъй като отправените въпроси от друг съд до СЕС са свързани със задължения на администратора на лични данни по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 в хипотеза на ограничена обработка на данните, какъвто е и настоящия казус според акта на администратора на лични данни. Предвид сходността на фактите и спецификата на поставените въпроси относно хипотезата на ограничена обработка на данни, правилно административният съд приема, че актът на СЕС по дело № С -676/2025 г. ще бъде от значение за правилното решаване на спора. Първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 154а, ал. 1, т. 8 АПК. В този контекст поставените въпроси в отправеното преюдициално запитване са относими за решаването на спора по настоящото дело. Релевантността им към изясняването на приложими и за настоящия казус разпоредби от правото на ЕС е несъмнена – член 8 от ХОПЕС, член 5, параграф 1, букви а), в) и г), член 12, параграфи 1 и 5, член 15, параграфи 1 и 3 от Регламент (ЕС) 2016/679. Търсеното от СЕС тълкуване на тези разпоредби съобразно формулираните в определението на АС – Варна пет преюдициални въпроса касае, наред с друго, границите на упражняване на правото на субекта на данни по член 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 да получи информация за обработваните от администратора негови личните данни, съдържанието на правото на копие от личните данни, които са в процес на обработване, както и значението на достъпа до пълното копие от съответния носител на данните за упражняването на правото на достъп по смисъла на член 15 от Регламент (ЕС) 2016/679. С оглед изложеното, обжалваното определение на първоинстанционния съд за спиране на образуваното пред него производство, на основание чл. 154а, ал. 1, т. 8 АПК, е правилно и следва да се остави в сила. Настоящето определение не представлява акт по същество на спора, поради което след отпадане на основанието за спиране на производството и възобновяването му, административният съд следва с акта по същество на спора да се произнесе и по претендираните в настоящата инстанция разноски. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК във връзка с чл. 236 АПК Върховният административен съд, пето отделение