Решение № 3760 от 02.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 118/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) Хасково, приподписана от адвокат З. Зарчева, срещу решение № 7854 от 27.10.2025 г., постановено по адм. дело № 1291/2025 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отменено извършено от него изменение в кадастралния регистър (КР) на гр. Хасково, без издаване на заповед, относно вписването на допълнителни собственици за поземлен имот с идентификатор (ПИ) 77195.705.807, обективирано в уведомление изх. № 24-24914 от 04.06.2025 г. Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение като неправилно, с изложени доводи за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че подадената жалба въз основа на която е образувано първоинстанционното производство е недопустима, тъй като атакуваното изменение на КР има регистрационен характер, но не и вещно-правен ефект и също изменението е било извършено с предходно уведомление, а с процесното такова заинтересованото лице е било уведомено по повод подадено от него възражение. Оспорва извода на съда, че е следвало да се процедира по реда на чл. 57а, т. 5, в. „г“ от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), защото той е свързан с нанасяне на граници на поземлени имоти, а в случая границите не се коригират. Изразява несъгласие и с мотива, че заповедта на кмета на общината, въз основа на която е извършено изменението, не е влязла в сила, тъй като върху същата от отбелязано обратното с посочване датата на влизане в сила. Моли за отмяна на атакуваното съдебно решение и прекратяване на съдебното производство поради недопустимост на жалбата или отхвърлянето й като неоснователна. Претендира присъждане на разноски, съгласно нарочен списък. Ответникът - З. В. М., в представен писмен отговор чрез адвокат Т. Ванкова, оспорва жалбата и пледира за отхвърлянето й. Претендира разноски в представен списък. Ответниците - Н. П. Н., Т. П. П., Х. Д. К., М. К. Х., Р. К. К. и Т. П. Д., не изразяват становища по касационната жалба и не правят искания. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение с оглед наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Предмет на оспорване пред Административен съд Хасково е действие на началника на СГКК Хасково, на основание чл. 53, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗКИР, изразяващо се във вписване в КР за ПИ 77195.705.807, наред с дотогава вписания собственик - З. М. и на наследниците на Н. П. Т. на основание заповед № УТ-352/11.07.2024 г. на кмета на Община Хасково по § 4к, ал. 7 от ПЗР на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). Производството пред СГКК е образувано по заявление от пълномощник на кмета на общината, към което е приложена заповед № УТ-352/11.07.2024 г. С нея имотът е бил възстановен на наследниците при условията на § 4б, ал. 1, изр. 1 ЗСПЗЗ, като върху заповедта са поставени щемпел, печат и подпис с отбелязване, че е влязла в сила на 28.12.2024 г. Представени са скица на имота и удостоверение за наследници на лицето, съгласно което такива са Н. Н., Т. П., Х. К., М. Х., Р. К. и Т. Д.. С уведомление изх. № 24-16656 от 16.04.2025 г. органът запознал на основание чл. 26, ал. 1 АПК, З. М. и наследниците на Н. Т. с постъпилото заявление, като им дал възможност в 7-дневен срок да изразят писмено становище. На 08.05.2025 г. било подадено такова от З. М. с възражение срещу исканата промяна и твърдение, че заповедта не й е съобщавана, оспорва нейната законосъобразност, както и правата на наследниците на Н. Т., тъй като притежава нотариален акт за имота от 2017 г. На възражението органът по кадастъра отговорил на М. с писмо изх. № 20-4066 от 04.06.2025 г. и с процесното уведомление изх. № 24-24914 от 04.06.2025 г. съобщил на страните за извършеното на заявеното от кмета на общината изменение. Съдът е отменил изменението в кадастралния регистър, след като е приел, че началникът на СГКК е следвало да процедира по реда на чл. 57а, т. 5, в. „г“ ЗКИР, вр. чл. 67, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (Наредба № РД-02-20-5/2016) и да съобрази изискването на нормата - заповедта по § 4к, ал. 1 ЗСПЗЗ да е влязла в сила. Изложил е, че макар и при обвързана компетентност органът не е бил освободен от задължението да провери това. Приел е, че от доказателствата по делото не се установява, че заповедта е влязла в сила и то на 28.12.2024 г., както и дали е съобщена на З. М.. Крайният му извод е, че липсата на влязла в сила заповед по § 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ е пречка за извършване на исканото изменение на КР. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Процесният акт е издаден в процедурата по чл. 53а, вр. чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР, без издаване на изрична заповед за изменението, т. е. с извършено действие по изменение в КР, което по смисъла на чл. 21 АПК притежава белезите на индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. Този вид изменение - без изрична заповед, беше въведен след изменението на ЗКИР в ДВ, бр. 49/2014 г., но само в изрично уредените хипотези по чл. 52, чл. 53 и чл. 53а ЗКИР. Всяко изменение в кадастъра, било то по реда на чл. 57а, т. 5, в. „г“ или по чл. 53, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗКИР, както в случая правилно е процедирал органът, има само регистрационен характер, без вещно-правен ефект, което обаче не изключва обжалването му. Поради това неоснователно е възражението на касатора за недопустимост на първоинстанциионната жалба. Неоснователността произтича и от факта, че именно с процесното уведомление изх. № 24-24914 от 04.06.2025 г. органът е съобщил на заинтересованите лица за извършеното действие по изменение в КР, а с посоченото от него уведомление изх. № 24-16656 от 16.04.2025 г. те са били информирани за образуваното производство на основание чл. 26, ал. 1 АПК. Следователно жалбата е била насочена срещу действителния материализиращ действието акт. По отношение правното основание за извършване на вписването преценката на първоинстанционния съд е неточна. В случая е приложима хипотезата на чл. 53, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗКИР, съгласно която при наличие на нови данни и документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост за един и същ имот, в КР се записват данните за всички лица и документи. Вписването на З. М. е извършено въз основа на нотариален акт, а вписването на наследниците на Н. Т. - на заповед по § 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ. И двата документа могат да удостоверят правото на собственост върху процесния имот, като правилно първоинстанционният съд е отбелязал, че за заповедта има специално нормативно изискване - да е влязла в сила. Неправилна е обаче преценката му, че тази проверка е задължение на органа, предвид официално отразеното в заповедта, че е влязла в сила на 28.12.2024 г. При надлежно разпределена доказателствена тежест с разпореждане № 6538/15.07.2025 г., с което на З. М. е указано, че носи такава за установяване на твърденията си и заявеното от М. в жалбата й, съдът е следвало да извърши сам дължимата проверка, а не само да изрази съмнения за завършването на процедурата по § 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ и влизане в сила на заповедта. Неизвършването на тази проверка е съществено процесуално нарушение. Горното налага отмяна на обжалването решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при което следва бъде извършена проверка дали заповед № УТ-352/11.07.2024 г. на кмета на Община Хасково е влязла в сила, включително да бъде изискана преписката по издаването й, както и информация от кмета за основанията за извършеното отбелязване за влизане в сила, с оглед преценката дали заповед № УТ-352/11.07.2024 г. е подлежала на съобщаване на З. М., която не може да бъде извършена без наличието на преписката. При този изход на делото, претенциите за разноски следва да бъдат обсъдени при новото разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 3 АПК. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,