Определение № 516 от 05.10.2015 г. на ВКС по т. д. № 2529/2015 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Й. И. М. срещу определение № 22801 от 06.11.2014г., постановено по ч. гр. д. № 17120/ 2014г. на Софийски градски съд, ГК, II б състав, с което се оставя без уважения частната й жалба срещу разпореждане от 13.08.2014г. по гр.д. № 36595/2013г. на Софийски районен съд за връщане на подадена от нея въззивна жалба с вх. № 3117664/ 07.04.2014г. срещу първоинстанционното решение като просрочена. Частният жалбоподател моли да се отмени атакуваното определение, като неправилно. В изложението към частната касационна жалба не формулира въпроси и не сочи допълнителни критерии по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК във връзка с допускането на касационния контрол. Ответникът по частната жалба не взема становище по нея. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. На атакувания акт. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК вр. чл.274, ал.3 ГПК, въпреки дадените указания от въззивния съд, не са формулирани въпроси и посочени допълнителни критерии по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК, поради което не са налице, както общото, така и допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване, съобразно разясненията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС С оглед изложеното, настоящият състав приема, че в определението не следва да се допускане до касационния контрол. Водим от горното, Върховният касационен съд