Определение № 10018 от 26.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9166/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на жалба на директора на Областно пътно управление – София срещу определение № 8814/15.07.2024 г., постановено по адм.д. 5681/2024 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение. В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска да бъде отменено, а делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на Административен съд-Бургас. Излагат се съображения за недопустимо произнасяне по писмо вх. № 53/00-1555/27.09.2022 г. на „Март Медия“ЕООД, за което е висящо друго съдебно производство. Аргументирани са доводи за неяснота на мотивите на атакуваното определение. Претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски за адвокатско възнаграждение, ако такива се претендират.. Ответникът „Март Медия“ЕООД, редовно уведомен за настоящото производство, не е изразил становище по частната жалба. Не претендира разноски. Върховният административен съд, петчленен състав, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е редовна и допустима като подадена в срок от страна, участвала в съдебното производство, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение № 8814/15.07.2024 г., постановено по адм.д. 5681/2024 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение е оставена без разглеждане касационната жалба на директора на Областно пътно управление – София против решение № 1394/19.02.2024 г., постановено по адм.д. 861/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас и е прекратено производството по делото. Тричленният състав на Върховния административен съд е приел за установено, че е сезиран с касационна жалба срещу съдебен акт, постановен в производство по чл. 197 от АПК, който не подлежи на обжалване от органът, който го е издал, поради което се явява процесуално недопустима независимо от неправилните указания в обратния смисъл, дадени от първата инстанция поради неточна преценка относно характера на атакувания пред нея акт. Така постановено определение е валидно, допустимо и правилно. Правилно тричленният състав на Върховния административен съд, седмо отделение, е приел, че с отмененото от АС-Бургас писмо изх. № 53-00-449/14.03.2023 г. на директора на Областно пътно управление – София е прекратена процедура по преиздаване на Разрешение № 53-00-17173/12.11.2012 г. При определяне на предмета на оспорване първата инстанция се е съобразила със задължителните указания на Върховния административен съд, дадени й с определение № 11343/21.11.2023 г., постановени по адм.д. 9237/2023 г. В този смисъл са неоснователни оплакванията в частната жалба, че съдът не е определил правилно предмета на спора и е обсъждал друго писмо № 53-00-1555/27.09.2022 г. на „Март Медия“ЕООД, което е цитирано в мотивите на тричленния съдебен състав, но не като оспорен административен акт, а като иницииращ процедурата документ. За правилното определяне на процедурата, по която подлежат на разглеждане исканията до съда, от значение е както тяхното съдържание, така и характера на атакуваните административни актове. В случая правилно тричленният съдебен състав е приел, че производството пред АС-Бургас е следвало да се проведе по реда на чл. 197 и сл. от АПК, а допуснатите процесуални нарушения (разглеждане на спора по реда на чл. 145 и сл. в открито съдебно заседание) не променят неговата същност. Изрично следва да бъде посочено, че разглеждането на делото в открито, вместо в закрито съдебно заседание не нарушава правото на защита на страните по делото, но не е и в положение да им създаде допълнителни процесуални права, а именно право на касационно обжалване на съдебен акт, който ако е постановен в закрито съдебно заседание не би подлежал на инстанционен контрол по инициатива на всички страни по делото. Именно при съобразяване със задължителното тълкуване на закона, съдържащо се в Тълкувателно решение № 2/24.03.2021 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, тричленният съдебен състав е приел, че директорът на Областно пътно управление – София като орган, а не страна в административното производство, няма право да обжалва съдебния акт, с който е отменен неговия акт за прекратяване на административното производство. Съгласно чл. 56, ал. 4 от АПК, актът за прекратяване на производството се обжалва по реда на Глава Десета, раздел ІV от АПК т.е. по реда на чл. 197 и сл. от АПК. Правилно тричленният състав е приел, че постановеното решение от АС-Бургас има характер на определение и подлежи на обжалване от страните в административното производство, но не и от административният орган, който не е страна в административното производство, а решаващ орган, респективно няма право да обжалва съдебния акт по чл. 200, ал. 1 от АПК. По изложените съображения обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила като допустимо, правилно, законосъобразно и постановено без противоречие при обосноваване на правните му изводи. С оглед изхода на спора не следва да бъдат определяни разноски в полза на частния жалбоподател, който единствено ги претендира. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,