Решение № 682 от 15.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4514/2008 г.

Решение № 682 от 15.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4514/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. А. З., с. О., община Ч., срещу въззивно решение от 01.07.2008 г. по гр. дело № 413/2008 г. на Смолянския окръжен съд С определение от 20.05.2009 г. на ВКС, II г. о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК в ЧАСТТА, с която е оставено в сила решение № 248/21.02.2008 г. по гр. д. № 166/2007 г. на РС-гр. Чепеларе, с което е отхвърлен искът на Е. А. З. да бъде признато спрямо О. с. Земеделие - Чепеларе, Регионално управление на г. гр. С. и Д. лесничейство с. Х., че наследниците на А. Г. М. имат право да им бъдат възстановени следните недвижими имоти - гора в м. "Брезовец" с площ * ид. ч. от 4 дка, записана на стр. 24 в Дневника за идеалните имуществени дялове на ГПК "Орехово" в съсобственост с братя Т, поради наличие на противоречива практика на съдилищата по делата, имащи за предмет спорове относно принадлежността на правото на собственост към момента на национализацията на гори, включени в ревир О., вкл. относно приложението на разпоредбата на чл. 13, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗВСГЗГФ за установяване правото на собственост при записване в Дневника на имуществените дялове в режим на съсобственост. В касационната жалба са изложени оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила - основания за отмяна по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответниците по касация не изразяват становище. След проверка на заявените в жалбата касационни основания, ВКС, състав на II г. о. приема следното: С обжалваното решение на Смолянския окръжен съд е оставено в сила решение № 248/21.02.2008 г. по гр. д. № 166/2007 г. на РС-гр. Чепеларе, в частта, с която е отхвърлен искът на Е. А. З. да бъде признато спрямо О. с. Земеделие - Чепеларе, Регионално управление на г. гр. С. и Д. лесничейство с. Х., че наследниците на А. Г. М. имат право да им бъдат възстановени следните недвижими имоти - гора в м. "Брезовец" с площ * ид. ч. от 4 дка, записана на стр. 24 в Дневника за идеалните имуществени дялове на ГПК "Орехово" в съсобственост с братя Т. Прието е, че ищцата е наследник на А. М., бивш жител на с. О. Записването името на А. М. в Дневника за идеалните имуществени дялове на ГПК "Орехово" от 1941 г. - 1942 г. заедно с братя Т, И. К. П. 4 д, И. Б. 3 д, и общо в същата местност 11 дка не дава основание да се приеме, че е индивидуализиран титулярът на собственост, нито че е идентичен наследодателят с отбелязаните в Дневника. По делото е било установено, че ищцата е наследник на А. Г. М., бивш жител на с. О. В качеството си на наследник ищцата е заявила с исковата молба претенция за признаване права по реда на чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ върху * ид. ч. от 4 дка, записани на стр. 24, под № 21 от Дневника за идеалните имуществени дялове на ГПК "О" от 1941 г. -1942 г. в съсобственост с братя Т. становено е също, че в този дневник на името на А. М. е записана гора в м. Брезовец в съсобственост с други лица - братя Т, общо от 4 дка. Към изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК е приложено решение от 27.11.2007 г. по гр. д. № 135/2007 г. на РС Чепеларе, влязло в сила, с което е уважен иск на наследниците на Г. Б. и Хр. Б. за възстановяване на ид. ч. гора в ревир "Орехово". В него е прието, че записванията в дневниците на имуществените дялове на ГПК "Орехово" в съсобственост на гори с оглед възможността да се определят дяловете в нея, не е пречка за възстановяването на горите. По основния правен въпрос относно приложението на чл. 3 ЗВСГЗГФ и чл. 13, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗВСГЗГФ настоящият съдебен състав не споделя становището на въззивния съд. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 предвижда, че правото на собственост върху г. и земите от горския фонд по чл. 2 се възстановява на български юридически и физически лица, от които те са били отнети или на техните наследници или правоприемници. Следователно от съществено значение е установяването на факта, че правото на собственост върху претендирания имот е принадлежало към момента на одържавяването на лицата, в чиято полза се иска възстановяването, респ. на техния наследодател. Извършеното в полза на няколко лица като съсобственици на горски имот записване в дневника на имуществените дялове, който е сред допустимите по ГПК документи по смисъла на чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ, установяващи активната материалноправна легитимация по иска, не е пречка за признаване права на реституция само на тези от съсобствениците, които са ги заявили в притежавания обем. Законът не установява като изискване към момента на одържавяването претендираният имот да е бил притежаван в индивидуална собственост. По основателността на жалбата. След като по делото са представени дневник на идеалните имуществени дялове на ГПК за 1941 г. -1942 г. и списък на членовете на ГПК, получаващи суми срещу идеалните дялове за 1945-1946 г., които установяват, че наследодателят на ищеца А. М. е притежавал в съсобственост с братя Т общо 4 дка гора в м. Брезовец, ревир О., то е незаконосъобразно разбирането в обжалваното решение, че не е индивидуализиран титулярът на собственост. При липса на изрично посочена квота в съсобствеността, следва да се приеме равна квота - арг. чл. 54 ЗИСС /1904 г./, респ. чл. 30 ЗС. Заявената претенция за установяване правото на възстановяване на имот по чл. 2 ЗВСГЗГФ по реда на чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ за 2 дка като идеална част от ревир "О" е основателна. Правото на собственост следва да се възстанови при условията на чл. 3, ал. 2 ЗВСГЗГФ като идеални части от ревира. Така постановеното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон. По реда на чл. 293, ал. 2 ГПК същото следва да бъде отменено и вместо това бъде признато правото на възстановяване на собствеността в полза на наследниците на А. Г. М. върху гори в ревир "О", землище с. О., община Ч. в м. Брезовец с площ 2 дка/ като идеални части от общата част на ревир "О". Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.