Решение № 8345 от 27.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2774/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „ТЕЦ Марица 3“ АД, чрез пълномощника юрисконсулт Ю. Семерджиев, срещу решение № 8439 от 08.12.2025 г., постановено по административно дело № 1084 по описа за 2025 г. на Административен съд – Хасково. С оспореното първоинстанционно решение съдът е отхвърлил жалбата на „ТЕЦ Марица 3“ АД, ЕИК 126526421, седалище и адрес на управление гр. Димитровград, Промишлена зона, представлявано от И. Д. П. – изпълнителен директор, против задължително предписание, обективирано в констативен протокол (КП) № 152 от 26.02.2025 г., съставен от длъжностно лице в Регионална дирекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Хасково, а именно: 1) Да се предприемат необходимите ремонтни дейности и други подходящи технически мерки и да се прекрати изпускането на неорганизираните емисии от сградата на котелното помещение със срок на изпълнение 26.03.2025 година. По съображения, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли решението на съда да бъде отменено. Ответникът по касация – директорът на РИОСВ - Хасково, действащ чрез процесуалния представител юрисконсулт Н. Лишева, оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана и моли атакуваният с нея съдебен акт да се остави в сила като правилен, законосъобразен и постановен в съответствие с материалния закон и съдопроизводствените правила. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, поради което предлага то да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК въз основа на фактите, установени от Административен съд – Хасково, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт е правилен и не страда от пороци, които биха обусловили неговата отмяна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред първоинстанционния съд е било предписанието, дадено с констативен протокол № 152 от 26.02.2025 г., с който във връзка с изискванията на условие 9.3.1. от издаденото на оператора комплексно разрешително (КР) № 41-Н1/2012 г., актуализирано с решения на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околната среда (ИАОС) № 41-Н1-И0-А1/2016 г. и № 41-Н1-И0-А2/26.10.2021 г. Предписано е да се предприемат необходимите ремонтни дейности и други подходящи технически мерки и да се прекрати изпускането на неорганизираните емисии от сградата на котелното помещение. За да не уважи сезиралата го жалба срещу това предписание, Хасковският административен съд е приел, че същото е издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Касационният съдебен състав споделя правните изводи в проверяваното решение и съображенията в тяхна подкрепа, изложени в него, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. В тях е обследвано надлежно както спазването на дължимата процедура при установяване на процесното нарушение на екологичното законодателство, така и материалната законосъобразност на даденото от компетентния орган предписание, целящо предотвратяване и отстраняване на вредните последици от допуснатото нарушение и увреждането и замърсяването на околната среда чрез изпускане неорганизирано на емисии от горивния процес в атмосферния въздух. Тежестта на доказване в процеса е разпределена от Хасковския административен съд съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички относими към предмета на спора доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. За пълнота, във връзка с касаторовите възражения следва да се отбележи и следното: В хода на съдебното производство е доказано по несъмнен начин, че съгласно изискванията на условие 9.3.1 от КР № 41-Н1/2012 г., актуализирано с решения на изпълнителния директор на ИАОС № 41-Н1-И0-А1/2016 г. и № 41-Н1-И0-А2/26.10.2021 г., „Всички емисии на вредни вещества от инсталацията по условие 2 (включваща и 1 бр. котел ОР 380в за производство на електроенергия) да се изпускат в атмосферния въздух организирано през изпускащите устройства, описани в условие 9.2.“. При извършената на 26.02.2025 г. проверка е установено, че именно това условие на комплексното разрешително, дадено на „ТЕЦ Марица 3“ АД, не е спазено, тъй като се изпускат неорганизирано емисии от горивния процес в атмосферния въздух. След като са констатирали наличието на релевантния юридически факт органите на РИОСВ, съобразно разпоредбата на чл. 155, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, са съставили процесния констативен протокол № 152 от 26.02.2025 г., в който са отразени фактическите действия, които е задължен да извърши адресатът, и срокът за тяхното изпълнение. С оспореното предписание се изисква да се предприемат необходимите ремонтни дейности и други подходящи технически мерки и да се прекрати изпускането на неорганизираните емисии от сградата на котелното помещение в срок до 26.03.2025 г. Даденото предписание напълно кореспондира със законовата цел за недопускане на замърсяване или увреждане на околната среда над допустимите норми преди осъществяване на предлаганата и/или планираната дейност. Констативният протокол е подписан от проверяващия екип и от присъствалия представител на дружеството – еколог в „ТЕЦ Марица 3“ АД. Последният не е изложил възражения във връзка с констатациите. По делото са събрани гласни доказателства. Отразеното в констативния протокол се потвърждава в хода на съдебното производство от разпита на свидетелите А. Д. – ст. експерт в дирекция КОС при РИОСВ – Хасково, и Н. К. – мл. експерт в дирекция КОС при РИОСВ – Хасково, извършили проверката и съставили протокола, в който е инкорпорирано и предписанието. Предвид гореизложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че при издаване на задължителното предписание административният орган е спазил административнопроизводствените правила, съответно разпоредбата на чл. 155 от ЗООС. Касае се за извършен текущ контрол, резултатите от който са отразени в съставения констативен протокол № 152 от 26.02.2025 г. Безспорно е установено, че дружеството не е спазило конкретно условие от даденото му комплексно разрешително, като изпуска неорганизирано емисии от горивния процес в атмосферния въздух. По тези причини е издадено и процесното задължително предписание съобразно разпоредбата на чл. 155, ал. 2 от ЗООС. Процесното предписание на органите на РИОСВ - гр. Хасково е издадено въз основа на фактите, установени в хода на извънредна проверка, при осъществяван текущ контрол върху дейността на дружеството. Съгласно чл. 148, ал. 3 от ЗООС контролът се осъществява на национално равнище от министъра на околната среда и водите или от оправомощени от него лица, а на регионално равнище от директорите на РИОСВ, директорите на басейнови дирекции, директорите на националните паркове, областните управители, кметовете на общини или упълномощени от тях длъжностни лица. В случая оспореният в настоящото производство индивидуален административен акт е издаден в предписаната от закона писмена форма, от материално и териториално компетентен орган – упълномощено лице от директора на РИОСВ - гр. Хасково, който е оправомощен да осъществява на регионално равнище текущ контрол върху компонентите на околната среда и факторите, които им въздействат (съгласно разпоредбите на чл. 148, ал. 3 и ал. 2 от ЗООС). Неоснователен е касаторовият довод, че съдът не е извършил необходимата проверка относно мотивираността и съразмерността на определения с предписанието 30-дневен срок. При съставянето на протокол № 13 от 13.01.2025 г. длъжностно лице от РИОСВ - Хасково по аналогичен начин е издало предписание да бъде преустановено изпускане на вредни емисии от сградата на котелното помещение с 30–дневен срок за изпълнение, като не са посочени мероприятията и техническите мерки, които следва да бъдат предприети. От приложените по делото доказателства безспорно се установява, че предоставеният срок е бил напълно достатъчен, тъй като при извършената на 14.02.2025 г. проверка се е установило, че е постигнат целения с предписанието резултат. Също така следва да се отбележи обстоятелството, че „ТЕЦ Марица 3“ АД не се е възползвал от възможността да поиска удължаване на срока за изпълнение на предписанието от директора на РИОСВ – Хасково. Не се споделя и следващия касационен довод, че предписанието е изцяло неконкретно и не съдържа никакво указание какви конкретни действия следва да бъдат предприети. Правилно първоинстанционния съд е приел, че фактическите действия, които следва да предприеме дружеството, са конкретизирани по целения резултат, както и че няма законодателно изискване в предписанията да съдържат посочване на последователност или комплекс технически мероприятия, които следва да бъдат извършени с оглед постигане на целения резултат. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател, че в предписанието, дадено от административния орган, следва да бъде посочен не само крайният резултат, а и начинът за неговото постигане, тъй като в противен случай същото става неизпълнимо поради липсата на съдържание. Допълва, че в процесното предписание са описани множество различни участъци от сградната обвивка – западна, източна, североизточна и северозападна фасада, включително в зоната на телферния път, както и че те изискват различни технически решения, включително обследване, конструктивни становища и конкретни материални мерки, които органът е следвало да посочи. Непосочването на конкретни СМР-та, които следва да се предприемат, не може да обоснове извод на липса на съдържание на предписанието, тъй като в него ясно е посочено, че следва да се предприемат необходимите ремонтни дейности и други подходящи технически мерки, за да се предотврати неизпълнението на условие 9.3.1 от комплексното разрешително. Служителите на РИОСВ – Хасково не разполагат с необходимата компетентност в областта на топлоенергетиката за да определят какъв вид точно ремонтни дейности следва да бъдат извършени, по кои участъци, какви методи и средства да бъдат приложени. Именно „ТЕЦ Марица 3“ АД, на когото е предоставено комплексното разрешително, разполага с нужната експертиза да избере конкретните мерки за постигане на оптимален баланс между дейности, разходи и резултат. На следващо място са неоснователни твърденията на жалбоподателя, изложени в касационната жалба, за липсата на преценка от страна на съда и на административния орган дали предписаните ремонтни дейности могат да бъдат изпълнени при работеща инсталация. В качеството се на оператор по смисъла на § 1, т. 43 от ДР на ЗООС за „ТЕЦ Марица 3“ АД възниква задължение във всеки един момент при експлоатацията на инсталации и съоръжения на дружеството, да спазва условията, заложени в КР, с цел да се гарантира опазването на околната среда и човешкото здраве. Даденото от административния орган предписание следва да бъде изпълнено, като дружеството разполага с оперативната самостоятелност да прецени дали ремонтните дейности следва да бъдат извършени при работеща инсталация или е необходимо същата да бъде спряна. Неоснователен е касаторовият довод, че в констативния протокол липсва каквото и да е замерване или анализ на състава на емисиите. Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за чистотата на атмосферния въздух, производствените и вентилационните газови потоци - носители на емисии, се изпускат в атмосферния въздух организирано. Видно от цитираната разпоредба всяко изпускане на неорганизирани емисии е нарушение на условие 9.3.1 от КР № 41-Н1/2012 г. В екологичното законодателство не са регламентирани изисквания за измерване на състав, количество/обем на неорганизирани емисии. На последно място, не се споделя и касаторовия довод за противоречие на процесното предписание и предходни констативни протоколи, съставени само дни преди КП № 152 от 26.02.2025 г., предмет на настоящето дело. Не е налице непоследователност и повторно възлагане на едно и също предписание, без анализ на изпълнението, без мотиви за повторността и без конкретизация на проблема. Настоящият състав на Върховен административен съд не споделя съображението, че е налице формализъм в административната дейност, тъй като всяко от предписанията, дадени с КП № 13 от 13.01.2025 г., КП № 152 от 26.02.2025 г. и КП № 858 от 25.07.2025 г., се отнася за различно нарушение – неорганизирано изпускане, констатирано в посочения ден, от участъци, описани в съответните протоколи. По тези съображения касаторовите аргументи за неправилност на съдебното решение и незаконосъобразност на предписанието не могат да бъде споделени, а тезата, която се силаеше да докаже процесуалния представител на касатора, няма как да бъде кредитирана. Като е отхвърлил жалбата срещу процесното предписание, Административен съд – Хасково обосновано е преценил фактите по спора и точно е издирил и приложил относимия материален закон при стриктно спазване на съдопроизводствените правила, поради което постановеното от него решение следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,