Решение № 10559 от 11.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3647/2015 г.

Решение № 10559 от 11.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3647/2015 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационни жалби на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. П. и Г. П. П. от гр. К., ул. "Г. К." №..., ап. ... чрез адв. Х. против Решение № 82/16.01.2015 г. на Административен съд- гр. П., постановено по а. х. д. № 3925/2013 г.

Г. П. П. от гр. К. обжалва решението, в частта, с която е изменен РА № 091302145/12.08.2013 г., издаден от А. Н. Б. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. П. и в тежест на ревизираното лице са определени допълнителни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г., в размер на 15 020.18 лв. и прилежащи лихви в размер на 6 780.19 лв., данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г., в размер на 582.14 лв. и прилежащи лихви в размер на 196.96 лева; допълнителни задължения по КСО за 2009 г., както следва: допълнителни вноски за ДОО - в размер на 575.32 лева и прилежащи лихви в размер на 350.31 лева; допълнителни вноски за ДЗПО - в размер на 221.28 лева и прилежащи лихви в размер на 134.74 лева; допълнителни вноски за 30 в размер на 354.04 лева и прилежащи лихви в размер па 119.78 лева. Обжалвал е съдебното решение и в частта, с която съдът е потвърдил РА, с който са определени допълнителни задължения по КСО за 2008 г., както следва вноски за ДОО - в размер на 3 590.40 лева и прилежащи лихви в размер на 2 956.19 лева; допълнителни вноски за ДЗПО - в размер на 1056 лв. лева и прилежащи лихви в размер на 869.47 лева; допълнителни вноски за 30 в размер на 1267.20 лева и прилежащи лихви в размер на 571.98 лева. В открито съдебно заседание чрез адвокат - пълномощника си оспорва касационната жалба на ответната страна и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира заплащане на разноски.

Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. П. обжалва решението в частта, с което е отменен РА № 091302145 от 12.08.2013 г., издаден от ТД на НАП П., в частта, с която на Г. П. П. са определени допълнителни данъчни задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. и за задължителни осигурителни вноски за 2007 г., както следва: данък в размер на 13 622,65 лв. и лихва за забава - 8802,74 лв., вноски за ДОО - 2 513,40 лв. и лихви - 2 703,32 лв., вноски за ДЗПО-УПФ - 708,00 лв. и лихви - 716,50 лв. и вноски за 30 - 849,60 лв. и лихви - 511,65 лв. и изменен в частта, с която са определени допълнителни данъчни задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. като същите са намалени от 16 122,61 лв. на 15 020,18 лв. и прилежащите лихви от 7 277,83 лв. на 6 780,19 лв.

В жалбите се сочат касационните основания по чл. 209, т. 3, пр. 1 и пр. 3 от АПК - неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост. Оспорват се правните изводи на съда по приложението на относимите норми и преценката му относно установените по делото факти. По изложените в жалбите съображения се иска отмяна на решението,

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за частична основателност на касационните жалби.

Касационните жалби са процесуално допустими, като подадена в срок и от надлежни страни.

Разгледана по същество жалбата на Дирекция "ОДОП" е неоснователна, а на Г. П. П. частично основателна.

С процесния ревизионен акт на лицето са вменени допълнителни задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода 2007 г., 2008 г. и 2009 г., ведно с начислени лихви за забава, от които:

• допълнителни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 13 622.65 лв. и прилежаща лихва за забава в размер на 8 802.74 лв.;

• допълнителни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 16 301.89 лв. и прилежаща лихва за забава в размер на 7 277.83 лв.;

• допълнителни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 1 707.68 лв. и прилежаща лихва за забава в размер на 577.77 лв.;

Определени са също така допълнителни задължения за задължителни осигурителни вноски на самоосигуряващото се лице за периода 2007 г. -2009 г.:

ДОО за периода 2007 г. -2009 г. в общ размер в размер на 8785.16 лв. и прилежаща лихва за забава в размер на 7 293,83 лв. ДЗПО за периода 2007 г. -2009 г. в общ размер на 2 795.29 лв., ведно с прилежаща лихва за забава в размер на 2 259,33 лв., 30 за периода 2007 г. -2009 г. в общ размер на 3 720,99 ведно с прилежаща лихва за забава в размер на 1 626,73 лв.

След анализ на относимите разпоредби, Административен съд гр. П. е намерил, че изцяло е спазена процедурата във връзка с издаването на процесния РА. За да отмени частично ревизионния акт, първоинстанционният съд е приел, че неправилно органите по приходите не са включили в паричния поток за 2007 г. сумата от 75 000 лева получена по договор за заем, сключен между Г. П. и Н. В..

Включвайки тази сума, първоинстанционният съд е преизчислил дължимия подоходен данък за съответните години и е изменил ревизионния акт в тази му част.

Относно установените с ревизионния акт задължения за осигурителни вноски по КСО и ЗЗО, съдът е приел законосъобразност на акта в тази му част, позовавайки се на процесуалния характер на разпоредбата на чл. 124а от ДОПК, в сила от 15.02.2011 г.

По касационната жалба на Г. П. П.:

Настоящият тричленен състав на ВАС, Осмо отделение намира за основателна касационната жалба, в частта, относно определените допълнителни задължения за задължителни осигурителни вноски на самоосигуряващото се лице за периода 2008 г. -2009 г. Решението е постановено в противоречие с материалния закон и следва да бъде отменено в тази част по следните съображения: Разпоредбата на чл. 124а ДОПК, на която са се позовали приходните органи и първоинстанционният съд при определяне на ЗОВ за посочените периоди, е в сила от 15.02.2011 г. В тази връзка следва да се отбележи, че разпоредбите на чл. 122 и следващите от ДОПК по своята правна същност представляват особени правила, позволяващи прилагането на материалноправните норми на съответен закон при съществена или пълна липса на необходимите доказателства за настъпване на фактическите състави според материалния закон. Нормата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК е материално правна, тъй като с нея се определя данъчната основа за облагане на ДЗЛ, върху която в съответствие с приложимия материален закон се определя и размера на данъка. При липса на преходна разпоредба, която да придава изрично обратно действие на материалноправна норма, е процесуално недопустимо и във вреда на ДЗЛ да се определя данъчна основа по реда на чл. 124а, вр. чл. 122, ал. 2 от ДОПК за 2007-2009 г. В този смисъл е и тълк. р. № 1/18.05.2016 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на Върховния административен съд.

С оглед на посочените съображения, решението в частта, с което са потвърдени допълнителни задължения за ЗОВ за 2008 и 2009 г. следва да бъде отменено и съответно да бъде отменен като незаконосъобразен РА.

Решението е правилно в частта относно определени допълнителни данъчни задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. и 2009 г. и съответните лихви, поради което в тази част касационната инстанция го оставя в сила. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за липса на обстоятелствата визирани в разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 от ДОПК, за да бъде провеждано ревизионното производство по особения ред на чл. 122 от ДОПК. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. Правилен е изводът на съда, че са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 от ДОПК за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК и определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Правилно и обосновано първоинстанционният съд е стигнал до извода за недоказаност на твърденията на жалбоподателя относно наличието на начално салдо от 50 000 лв. за 2006 г. предвид липсата на категорични доказателства за реализиране на този доход. Правилен е изводът на съда за недоказаност на твърденията за върнати заеми от трети лица, както и съображението, че дори да се приеме за вярно обстоятелството за направено дарение от баба му К. Г. през 2002 г., няма доказателства сумата да е била налична към 1.01.2006 г. предвид констатираните разходи за този период.

По касационната жалба на Дирекция "ОДОП" ПЛОВДИВ:

Неоснователно е оплакването на органа по приходите, че с доказателствата по делото не се установява по категоричен начин получаването от ревизираното лице на парични средства в размер на 75 000 лв. от Н. В. по договор за заем от 5.02.2007 г. Възражението за липса на доказателства за реалното предаване на паричните суми чрез майката на В., както и последният да е имал налични суми за предоставянето им в заем е неоснователно, и съдът правилно ги е включил в паричния поток на ревизираното лице. Както правилно посочва в защитата си процесуалния представител на ревизираното лице, следва да се вземе предвид обстоятелството, че още в хода на ревизията е била извършена насрещна проверка на В., заедно с писмени обяснения, в което са изложени всички факти и обстоятелства във връзка със сключеният между страните заем. Още в хода на ревизията са представени писмени доказателства относно произхода на средствата. Тези доказателства, ценени ведно със свидетелските показания на А. П. и представените банкови извлечения за преводи от банка в Н. Й., правилно са кредитирани от първоинстанционния съд.

С оглед на посочените съображения, решението в тази част е правилно и следва да бъде оставено в сила.

По изложените до тук мотиви, в останалата обжалвана част, която не се отменя с настоящия съдебен акт, решението на Административен съд - П., следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение