Определение № 263 от 16.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6017/2013 г.

Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Подадена е молба от К. И. Т. и Е. М. Т. за отмяна на влязлото в сила решение на Благоевградския районен съд № 1294 от 18.02.2010г. по гр.д.№ 198/2009г., с което е уважен предявеният срещу тях установителен иск за собственост. П. решение, потвърдено от втората инстанция, е влязло в сила на 28.05.2011г. с постановяване на определение по чл.288 ГПК по гр.д.№ 1450/2010г. на ВКС, ІІ г.о. В молбата за отмяна се твърди, че е налице хипотезата на чл.303 ал.1 т.2 ГПК, тъй като въз основа на подадена жалба до Районна прокуратура Б. е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител, в хода на което е установено, че пред нотариуса, изповядал продажбата по нот.акт № 76/2005г. са представени документи с подправено съдържание, които са послужили и за мотивиране на решението, предмет на отмяната. При тези твърдения, настоящият състав на ВКС с оглед формалните критерии, по които се преценява допустимостта на молбата за отмяна по реда на чл.307 ГПК, намира че тя е процесуално допустима - подадена е с вх.№ 2190 на 08.04.2013г. чрез Благоевградския районен съд, в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл. 305 ал.1 т.2 ГПК от датата на Постановлението на Окръжна прокуратура Б. – 06.02.2013г. Ето защо молбата за отмяна следва да се допусне за разглеждане по същество. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение