Определение № 820 от 19.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 570/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на пълномощника на „Национална агенция за приходите/НАП/ -гр.С. срещу определение №435/02.06.2011 г. по ч.т.д. 420/2011 на ВКС, 2 ро т.о. на ТК, с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на същия жалбоподател срещу определение №445 от 21.03.2011 г. на П. по ч.гр.д. № 280/2011 г., с което е потвърдено определение на първоинстанционния съд за връщане на исковата молба по иск по чл.647 т.3 от ТЗ. Ответникът по частната изразява становище, че същата е неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС, ТК се е позовал на обстоятелството, че частната касационна жалба е подадена при действието на чл.274 ал.4 от ГПК в редакцията и в ДВ бр.100/21.12.2010 г. и в сила от тази дата, от която следва, че не подлежат на касационно обжалване определения по търговски дела с цена на иска под 10 000 лева. Ето защо при цена на иска, посочена в самата искова молба от страна на ищеца НАП от 8 000 лева и липса на доказателства за размер над посочения, обжалваното определение за оставяне без разглеждане на частната касацационна жалба се явява правилно и следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение