Определение № 47 от 28.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 160/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во ГПК.

Образувано е по частната жалба с вх. № 261926/2.ХІ.2020 г. (означена още и като „Касационна“) на пловдивското „Биотех Пауър`2012“ АД /ЕИК[ЕИК]/, подадена против определение № 260023 на Пловдивския апелативен съд, ТК, ІІ-ри с-в, от 30.ІХ.2020 г., постановено в името на народа по ч. т. дело № 543/2020 г., с което – като процесуално недопустима и при изрично позоваване на т. 6 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/3.ХІІ.20218 г на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2017 г. - е била оставена без разглеждане частна въззивна жалба на това дружество срещу първоинстанционното определение № 1067/1.VІ.2019 г. на ОС-Пловдив по т. д. № 650/2019 г.: за отхвърляне искането на дружеството настоящ частен жалбоподател, направено в качеството му на длъжник в откритото срещу него производство по несъстоятелност, да бъдело отменено разрешението на съда по чл. 613 ТЗ за продължаване на индивидуалното принудително изпълнение по изп. дело № 20182100402038 по описа на ЧСИ П. И. с взискател „Лето Инвестмънт“ АД.

Оплакванията на търговеца настоящ частен жалбоподател са за необоснованост и постановяване на атакуваното прекратително определение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Пловдивския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, но също и че неговият акт бил в противоречие „с общностното право и задължителната за националните юрисдикции практика на Съда на Европейския съюз, формирана с решения по преюдициални запитвания“. Поради всичко това се претендира отменяването му и „връщане на делото за ново разглеждане“, а при условията на евентуалност – да се постанови от настоящата инстанция съдебен акт по съществото на искането за отменяване на даденото от съда по чл. 613 ТЗ разрешение, обективирано в определението му по чл. 638, ал. 3 ТЗ.

По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по частната жалба „Лето Инвестмънт“ АД /ЕИК[ЕИК]/ писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното прекратително определение на въззивния съд, претендирайки за потвърждаването му: като съответстващо „изцяло на практиката на ВКС в тълкувателно решение от 3.ХІІ.2018 г. на ОСТК по тълк. дело № 1/2017 г.“.

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред Пловдивския апелативен съд, настоящата частна жалба на „Биотех Пауър`2012“ АД-гр. П. /ЕИК[ЕИК]/ ще следва да се преценява като пр оцесуално допустима.

Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.

Същата няма характера на „Касационна“, тъй като по естеството си е насочена срещу определение на въззивен съд по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, т.е. такова, което в процесния случай има за свой резултат прекратяване на самото частно въззивно производство. Нещо което е базисно различно от хипотезата по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК на оставена без уважение частна въззивна жалба срещу първоинстанционно определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото. Поради това в настоящето производството не само не се извършва селектиране на частната жалба според критериите по чл. 280, ал. 1, т. 2, предл. 2-ро ГПК, но и не могат да се слушат доводи за неправилност на прекратителното определение на Пловдивския апелативен съд, отнасящо се до специфичен акт на съд по чл. 613 ТЗ, заради твърдяното негово противоречие „с общностното право и със задължителната за националните юрисдикции практика на Съда на Европейския съюз, формирана с решения по преюдициални запитвания“.

Решаващият правен извод на Пловдивския апелативен съд в атакуваното прекратително определение - за процесуална недопустимост на частна жалба срещу определение на съда по несъстоятелност, постановено на основание чл. 638, ал. 3 ТЗ, ще следва да бъде споделен, като правилен /обоснован и законосъобразен/. Той е в точно съответствие с разяснението, дадено с т. 6 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 12/3.ХІІ.2018 г. на ОСТК на ВКС по тълк. дело № 1/2017 г., което е в смисъл, че такова определение на съда по несъстоятелността въобще не подлежи на инстанционен контрол. Настоящият състав на ВКС изцяло препраща към мотивите, изложени но тази точка на посоченото ТР на ОСТК.

Мотивиран от горното в настоящия си състав Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение