Определение № 4714 от 29.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3558/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. Н. С., подадена чрез пълномощник адв. П. Чалъмов, срещу определение № 1931 от 18.02.2026г. по адм. дело № 12018/2025г. на Върховен административен съд (ВАС), седмо отделение, с което е оставено без разглеждане искането му за отмяна на влязлото в сила решение № 22232 от 04.11.2024 г., постановено по КНАХД № 6679/2024 г. по описа на Административен съд София - град и е прекратено производството по адм. дело № 12018/2025 г. по описа на ВАС. В частната жалба се навеждат доводи за неправилност на оспореното определение като се оспорват изводите на съда за неприложимост на разпоредбите на чл.237 във вр. с чл. 239, т. 5 АПК, поради наличието на специален процесуален ред за възобновяване на административнонаказателните прозиводства по чл. 70 ЗАНН. Иска се отмяна на определението и връщане на делото за произнасяне по същество на искането. Ответникът - началник група в СДВР, отдел "Пътна полиция" не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, срещу акт подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Производството пред тричленния състав на ВАС е образувано по искане на М. С. за отмяна на влязло в сила решение №22232 от 04.11.2024г. по КНАХД №6679/2024г. на Административен съд София - град. С този съдебен акт е оставено в сила решение № 1918 от 23.04.2024г. по н.а.х.д. №600/2024г. на Софийски районен съд, с което потвърдено наказателно постановление № 23- 4332 - 029875/08.12.2023г. на началник отдел ПП - СДВР, с което на М. С. са наложени административни наказания по чл.174, ал.3, пр.1 и пр.2 от ЗДвП глоба и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. За да остави без разглеждане молбата за отмяна на влязлото в сила решение по реда на чл. 237 и сл. АПК, тричленният състав на ВАС, седмо отделение е приел, че този извънреден способ за проверка на съдебните актове е неприложим по отношение на производствата и актовете по Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), доколкото в Глава ІІІ, Раздел VІІІ на същия закон е регламентиран специален ред за възобновяване на административнонаказателните производства. След анализ на фактите по делото съдът е достигнал до извод, че за правния спор е приложим редът на чл. 70 и сл. ЗАНН, поради което искането с правно основание чл. 239, т. 5 АПК се явява процесуално недопустимо за разглеждане. Определението е валидно, допустимо и правилно. Отмяната на влезли в сила съдебни актове по чл. 237 и сл. АПК е способ за съдебна защита при наличие на хипотезите на чл. 239 АПК и се развива по правилата на АПК. В случая искателят М. С. търси съдебна защита срещу постановен съдебен акт по чл. 63 от ЗАНН и по повод обжалване на наказателно постановление. Цитираното искане, както правилно е отбелязал тричленния състав на ВАС, е процесуално недопустимо. Това е така, тъй като в случая е приложим специалният закон - ЗАНН, а не АПК. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 5 ЗАНН на проверка по реда за възобновяване на административнонаказателните производства подлежат влезлите в сила решения на районния и на административния съд. Следователно в чл. 70 и сл. ЗАНН е предвидена процедура по извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни актове по ЗАНН. Съответен на цитираните норми е изводът на тричленния съдебен състав, че специалният ред по ЗАНН, регламентиращ също извънреден способ за съдебен контрол на влезли в сила съдебни решения в административно-наказателното производство, изключва отмяната по чл. 237 и сл. АПК. Предявената молба за отмяна на решение по административнонаказателно дело е недопустима и не подлежи на разглеждане по реда на чл. 237 и сл. АПК. С оглед на изложеното, Върховният административен съд, тричленен състав на седмо отделение е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,