Решение № 3860 от 29.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5593/2016 г.

Решение № 3860 от 29.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5593/2016 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. против решение № 620/21.03.2016 г. по адм. д. № 3195/2015 г. на Административен съд В. (АСВ), с което е отменен РА № 271204406/04.03.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с Решение № 240/30.05.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. В. при ЦУ на НАП, с който са му установени задължения за данък върху доходите по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. главница в размер на 1519,90 лева и лихва - 617,94 лева, както и в частта за присъдени разноски в размер на 1650 лв. Изложени са доводи за неправилност на решението, иска се отмяната му и постановяване на решение по същество, с което да се отхвърли жалбата и се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. О. М. Т. Б. с ЕТ "М. Б.", в открито съдебно заседание чрез процесуалния представител адв. Петков, оспорва касационната жалба и претендира присъждане на направените разноски. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от страна по делото, за която акта е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството е за втори път пред Върховния административен съд, като касационна инстанция. С решение по адм. д. № 15804/13 г. на Върховния административен съд е било отменено решение по адм. д. № 2288/13 г. на АСВ, с което е бил прогласен за нищожен РА № 271204406/04.03.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с Решение № 240/30.05.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. В. при ЦУ на НАП. Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав при същия съд, с мотиви за валидност на оспорения РА и указания за произнасяне по законосъобразността му. Предмет на оспорване пред първоинстанционния административен съд при новото разглеждане на делото е бил РА, издаден при проведена ревизия по реда на чл. 122 ДОПК. Ревизираният период е от 01.01.2008 г. до 31.12.2008 г. като са установени задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. в посочения по-горе размер. Данъчната основа по чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК е формирана като сбора от декларирания облагаем доход от дейността на едноличния търговец в размер на 205,39 лв. и установените средства с недоказан произход в размер на 15 800 лв. Същата е намалена с внесените здравноосигурителни вноски в размер на 806,40 лв. в резултат, на което е определена основата за облагане с данък върху дохода по чл. 122, ал. 2 от ДОПК за общия годишен доход за 2008 г. в размер на 15 198,99 лв. и е установен дължим от лицето годишен данък върху дохода по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 1 519,90 лв. Органът по приходите е анализирал имущественото състояние на ревизираното лице и извършените разходи и е установил, че извършените разходи в общ размер от 15 800 лв., в т. ч. към 08.07.2008 г. за внесен депозит в размер на 14 000 лв. и към 01.09.2008 г. за /внесени суми в ЕТ "М. Б." в качеството му на собственик в размер на 1 800 лв./, не съответстват на получените доходи на лицето към същите дати. Предвид това е приел, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. Органът по приходите е посочил, че тези изразходвани средства с недоказан произход за 2008 г. са определени като доходи, подлежащи на облагане по смисъла на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. Неоснователно е възражението на касатора досежно липсата на произнасяне по извършеното с РА облагане на получения доход по материалния закон ЗДДФЛ. Съдът е съобразил спецификата на доказването при оспорване на РА, издаден в производство по чл. 122-124 ДОПК, изразяваща се в презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК за достоверност на констатациите в административния акт. Особеност при обосноваването на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК е значението на факта на имущественото несъответствие за наличието на презюмиран доход по чл. 123, ал. 1 ДОПК. Съществуването на такъв източник на доходи е допустимо при действието на чл. 10, ал. 1, т. 6, чл. 12, ал. 1 и чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. При действието на чл. 124, ал. 2 от ДОПК доказването на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. от кодекса е в тежест на администрацията. В конкретното ревизионно производство органите по приходите обосновават и основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, т. е. несъответствие на доходите с имущественото състояние на данъчния субект. С използване на метода на баланса на паричния поток на моментна база. Правилно съдът е изследвал предпоставките за установяване на основата за облагане по реда на чл. 122, ал. 2, вр. ал. 1 ДОПК и е съпоставил констатациите в РА и тези, установени по делото, включително и с приетата ССчЕ, която съдът е кредитирал като обективно и компетентно дадена, неоспорена от страните. Вещото лице по ССчЕ установява годишен баланс на приходи, надхвърлящи разходите и наличие на средства към 31.12.2008 г. Допусната е незаконосъобразност от ревизиращия орган при изготвяне на паричните потоци чрез използване на метод на моментни/по дати салда, при което се нарушава принципа на установяване на превишение само върху годишна база на паричния поток. Облагането с данък върху доходите на физическите лица се осъществява и по реда на ЗДДФЛ, на годишна база при формиране на една облагаема данъчна основа, спрямо която се прилага съответната за периода данъчна ставка. При определяне на основата за облагане с данъци, дори и при особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК, трябва да се формира обща стойност, независимо, че отделните суми могат да са в резултат, както на наличието на някои от обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, така и от съществуването на официални документи и документи с достоверни данни ( чл. 122, ал. 2, т. 4 от ДОПК), от които по несъмнен начин се установява произхода, размера и основанието на получения доход. Този принципен подход се потвърждава както от съдържанието на материалните закони, така и от процесуалните норми на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. При липсата на установено превишение на разходите над приходите за годишния отчетен период 2008 г., не са налице несъответствие на получените доходи с имущественото и финансово състояние на лицето, респективно основанията предвидени в чл. 122 ДОПК, поради което РА в тази му част с установени задължения по ЗДДФЛ произлизащи от установени средства с недоказан произход в размер на 15 800 лв., правилно е отменен от съда като незаконосъобразен. Както бе посочено по-горе, в годишната данъчна основа за облагане е включена сумата и от 205,39 лева, представляваща данъчна основа за дейност като ЕТ. Видно от ГДД за 2008 г. М. Т. Б. е декларирал данъчна печалба за 2008 г. в размер на 205,39 лева. През 2008 г. жалбоподателят е направил задължителни осигурителни вноски в размер на 806,40 лева, декларирани в посочената ГДД за 2008 г. Същите са установени и от органа по приходите. Разпоредбата на чл. 28, ал. 1 ЗДДФЛ, ясно очертава условията за определяне на годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец, а именно като облагаемият доход по чл. 26 ЗДДФЛ за данъчната година се намалява с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на Кодекса за социално осигуряване и на Закона за здравното осигуряване, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице. При осъщественото намаляване на данъчната основа от 205,39 лева с вноските, които самоосигуряващото се лице е направило - 806,40 лева по реда на Кодекса за социално осигуряване и на Закона за здравното осигуряване е налице отрицателна сума в размер на 601,01 лева. Предвид което правилно съдът е намерил, че не е налице данъчна основа по чл. 26 ЗДДФЛ, върху която следва да се определи дължим данък по чл. 48 от ЗДДФЛ. Така мотивиран съдът правилно е намерил РА и в тази му част за незаконосъобразен и го е отменил. Решението е постановено при правилен анализ на доказателствата, правилно приложение на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответната страна се дължи присъждане на своевременно заявено искане за адвокатско възнаграждение за защита пред касационната инстанция в размер на 700 лева, съгласно представен списък на разноските и докзателства за заплащане на възнаграждението на адв. Петков. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК Върховният административен съд, първо отделение